Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Намерили са мястото — промълви Сейчан.

— По-нататък той описва надълго и нашироко дълбоката пещера и каменни кутии, в които се пазели стотици златни плочки, изписани със същата староеврейска писменост. Намерил също златни съдове, пълни със сребрист сух еликсир , както го нарича. Бил много развълнуван и направил много рисунки.

Задавеният глас на куратора показваше, че и самият той е развълнуван. Хейсман плъзна един лист към Грей и Сейчан и почука върху изображението в центъра.

— Това са въпросните хранилища на еликсира.

Грей се вцепени. На рисунката се виждаха високи урни с капаци, върху които имаше различни скулптирани глави — чакал, сокол, павиан и мъж с качулка.

— Приличат на египетски канопи — каза той.

— Да. Аршар е смятал същото. Или най-малкото е познал, че са с египетски произход. И сметнал, че може би бледите индианци са всъщност бегълци от Светите земи, някаква тайна секта на маги с корени в юдейската вяра и египетските традиции едновременно. Но предположенията му внезапно прекъсват. След това бележките му са много небрежни и забързани, явно писани от обзет от паника човек.

— Защо?

По знак на шефа си Шарин зачете:

— „Получих вест, че някакъв кораб наближава Исландия. Че Врагът е разбрал за проучванията ни и е по петите ни. Те никога не бива да открият това изгубено съкровище. С хората си ще направя всичко по силите си да ги подлъжа да ме последват, да стоят по-далеч от острова. Моля се да успея. Ще поемем към студената основна суша, за да привлека вниманието им. Ще взема малка част от съкровището с надеждата, че мога да стигна до бреговете на Америка. Но ще оставя този дневник тук като свидетелство в случай, че се проваля“.

Хейсман скръсти ръце.

— Дневникът завършва с тези думи и Аршар бяга от врага. Мисля обаче, че можем да се сетим какво е станало след това.

— Изригването на Лаки — каза Грей.

— Вулканът се намира недалеч от бреговата линия. Аршар явно е успял да се отдалечи на известно разстояние, но после настъпила катастрофата.

Самият Грей също беше станал свидетел на подобно събитие. Представи си експлозията, последвана от мощно вулканично изригване.

Хейсман въздъхна.

— От писмото на Джеферсън знаем, че след това нашият французин напълно се уединил и се разкайвал за действията си, довели до смъртта на четвърт от населението на света.

— За да бъде призован две десетилетия по-късно от Джеферсън за нова мисия. Да участва в експедицията на Луис и Кларк на запад. — Грей мислено сглоби картината. — Според датата на картата, която ни показахте, Джеферсън е купил Луизиана през хиляда осемстотин и трета. И през същата година е натоварил приятеля си капитан Мериуедър Луис да събере екип и да изследва бившите френски територии и земите западно от тях.

Беше напълно сигурен в преценката си.

— Фортескю е тръгнал с него. Бил изпратен да открие онова място от индианската карта, „сърцето на новата колония“, изгубения град.

— И явно го е открил — добави Сейчан. — Изчезнал от историята, а Луис бил убит.

Грей се обърна към Хейсман.

— Разполагате ли с карта с маршрута на експедицията на Луис и Кларк?

— Разбира се. Един момент. — Хейсман и асистентката му разровиха купчините и бързо намериха нужното. — Ето.

Грей се загледа в страницата. Прокара пръст по маршрута, като започна от Кемп Уд в Сейнт Чарлз, Мисури, и завърши с Форт Кластоп на брега на Тихия океан.

— Някъде по този маршрут или близо до него би трябвало да се намира изгубената Четиринайсета колония.

„Но къде?“

Телефонът му иззвъня отново. Беше го оставил на масата; на екрана беше изписан спешният номер на Сигма.

Сейчан също го видя.

— Веднага се връщам — каза той и отново тръгна към вратата. Сейчан го последва в коридора.

Грей отвори телефона.

— Монк?

— Кат се обажда, Грей. Монк идва да ви вземе с кола.

— Какво има? Какви са новините от Япония?

— Лоши. Щурмова група е избила почти всички в комплекса.

Грей изруга наум. Бяха прекалено бавни.

— Но двама ключови служители са оцелели — продължи Кат. — Мъж и жена. Японските власти ги измъкнали от водния резервоар на детектора на неутрино. Доста хитро място за криене. По наша молба са поставени под охрана в ПСИА.

ПСИА бе японската разузнавателна агенция. Решението беше разумно. Ако никой не подозираше за оцелелите, значи имаха шанс да излязат една крачка пред Гилдията. Кат също го знаеше.

— Разговарях по телефона с жената — каза тя. — Американска специализантка. Според нея точно преди атаката японците нямали напредък в откриването на източника на последния поток неутрино. Разказа обаче и нещо странно, забелязано от другия оцелял. Той бил разтревожен от някакви допълнителни малки потоци неутрино. Не обърнах особено внимание на тази подробност, докато тя не ми каза откъде са показателите.