Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Откъде?

— Вероятно от един или два обекта на запад, но не можел да определи точно местоположението им заради силното заглушаване от големия пик. Единият от двата, които успял да идентифицира, се намира в Белгия.

Кат замълча многозначително. На Грей му бе нужен само миг да схване значението на това. Спомни си описанието на капитан Хулд на ловците от остров Елирей. Беше казал, че са белгийци. Монк явно беше направил същата връзка. Може да беше и съвпадение, но не му се вярваше.

Сподели това с Кат.

— Щурмовият отряд в Исландия е бил от Белгия. Това би трябвало да е от значение. А другото място? Къде е то?

— В Кентъки.

„Кентъки ли?“

— Монк идва да ви вземе — продължи Кат. — Искам да проверите на място. Излитате след петнайсет минути. Трябва да се възползваме напълно от това преимущество, докато можем.

Грей усети в гласа й някакво колебание.

— Какво мисли за всичко това директор Кроу?

— Нищо. Не успях да се свържа с него, след като научих новината. Беше на път навътре в пустинята. Ще продължа да го търся, докато пътувате. Не можем да чакаме. Ако нещата се променят, ще те уведомя. Освен това поддържам връзка с началника на кабинета на президента.

Това го изненада.

— Защо въвличаме и президента Гант?

— За да влезете там, където отивате, ви е нужно президентско нареждане. Вратите няма да се отворят без подписа на Гант.

— Какви врати? Къде отиваме?

Отговорът го втрещи. След още няколко подробности Кат затвори. Грей вдигна глава и видя, че Сейчан се взира в него.

— Сега пък къде ни изпращат? — попита тя.

Той бавно поклати глава, мъчеше се да намери смисъл в чутото.

— Във Форт Нокс.

31 май, 14:55

Аризона

— Това е нарушение на щатските и на федералните закони — каза Нанси Цо. Пейнтър не обърна внимание на заплахата й и изчегърга с ножа си остатъците от хоросана, който държеше пясъчниковата плоча над отдушника.

Нанси Цо стоеше с юмруци на кръста в края на полето петроглифи, нанесени върху пода на пукнатината. Ковалски я пазеше с пистолета й. Беше успял да й го вземе, преди тя да разбере какво става.

— Съжалявам, Нанси — каза Ханк Канош. — Опитваме се да сме колкото се може по-внимателни.

И за да докаже думите си, взе отчупено парче хоросан от спиралата върху плочата и го хвърли настрани, след което внимателно изчисти пясъка от лунния сърп и звездата в центъра.

Кауч подуши подхвърленото парче, сякаш беше някаква игра.

Пейнтър продължаваше да стърже и дълбае, плувнал в пот, с изгорял от слънцето врат. След още пет минути плочата започна да вибрира под дланта му.

Ханк също го усети.

— Явно сме я освободили. Трепери от въздушното течение отдолу.

Пейнтър се съгласи. Застанал на четири крака, той разчисти ръбовете, докато не намери достатъчно голяма цепнатина, в която да пъхне ножа си. Страните на плочата вървяха навътре, подобно на коркова тапа. Пейнтър натисна дръжката на ножа и леко повдигна камъка. Беше дебел десетина сантиметра и твърде тежък, за да могат да го вдигнат само с Ханк.

Отпусна плочата и махна на Ковалски.

— Ела да помогнеш.

— Ами тя? — попита Ковалски и посочи с палец рейнджърката.

Пейнтър я погледна. Трябваше му съдействието й, което пък означаваше, че се налага да е честен с нея и да й обясни колко сериозно е положението.

— Рейнджър Цо, несъмнено знаете за вулканичните изригвания в Юта и Исландия.

Гневните бръчки около очите й не се изгладиха, устните й оставаха все така стиснати. Гледаше го свирепо, без да каже нищо.

— Това, което търсим тук, е свързано с двете катастрофи. Много хора загинаха и ще умрат още повече, ако не получим отговори. Отговори, които може би се намират долу.

Тя поклати презрително глава.

— За какво говорите?

— За анасазите — отвърна Ханк. — Имаме сведения, че днешната вулканична активност е пряко свързана с катастрофата, довела до появата на кратера Сънсет и унищожаването на анасазите в района. Не мога да се впускам в подробности. Ще кажа само, че символите, които ви показахме, луната и звездата от петроглифа върху плочата, са следи към тази трагедия.

— Ако искаме да не умрат още хора, трябва да продължим — обади се Пейнтър.

Тя премести поглед от единия към другия и обратно. Накрая въздъхна и дълбоките бръчки изчезнаха — донякъде.

— Ще ви дам известна свобода на действие. Засега. Но искам да внимавате. — Протегна ръка към Ковалски. — Мога ли да си получа оръжието?