Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Пейнтър я погледна изпитателно, като следеше езика на тялото й и се опитваше да прецени дали просто не се опитва да ги измами, за да си върне пистолета. Изглеждаше искрена, пък и не можеха непрекъснато да я държат под око.

— Дай й го — каза той на Ковалски.

Той като че ли понечи да откаже, но после й подаде пистолета с дръжката напред. Тя го взе, задържа го в ръка, докато всички я следяха напрегнато, после го прибра в кобура.

Ковалски клекна до Пейнтър и каза:

— Хайде.

Пейнтър пак понадигна камъка и тримата го хванаха и го извадиха от дупката. Ковалски внимателно го изтърколи настрани и го подпря на стената на пукнатината.

— Доволна ли си? — попита той Нанси, докато бършеше ръце в панталоните си.

Тя не му отговори и се обърна към дупката. Пейнтър извади от раницата си фенер и го включи. Лъчът освети широка шахта, спускаща се стръмно надолу.

— Има стъпала — промълви той слисано.

„Стъпала“ беше силно казано. В скалата имаше малки издатини, колкото да поберат пета или пръсти. Все пак беше по-добре от нищо. Нямаше да им трябват въжета. Ковалски се приближи и се наведе над отвора.

— Уф! — Размаха ръка пред лицето си. — Вони.

— Сяра — каза Ханк. — И е топло. Типично за отдушник.

„Значи долу има геотермална активност…“

Обезпокоителна мисъл, но нямаха друг избор. Трябваше да продължат.

Пейнтър се обърна към Нанси.

— Нещо против да изчакате тук? Ако не се върнем до два часа, обадете се по радиото за помощ.

Тя кимна.

— Само бъдете така добра да ни дадете тези два часа — натърти той. Боеше се, че веднага щом се спуснат, тя ще се обади на приятелите си от управата на парка.

— Дадох ви думата си — каза тя. — И смятам да я удържа.

Свил опашка между краката си, Кауч отстъпи от дупката. Миризмата и странната обстановка явно го бяха уплашили. Пейнтър не можеше да го обвинява.

Ханк подаде каишката на рейнджъра.

— Бихте ли държали под око и Кауч, докато чакате?

— Май нямам друг избор. Определено не иска да слиза долу. Сигурно е най-разумният от всички ни.

След като всичко бе уредено, Пейнтър се обади набързо в централата на Сигма и запозна Кат и Лиза със ситуацията. После се спусна в прохода, като внимателно поставяше пети върху издатините. Нямаше никакво намерение да се изпързаля дявол знае колко надолу. Поведе, като осветяваше с фенера. Ковалски беше последен с друг фенер.

Тунелът се оказа доста дълъг. След няколко минути отворът горе се превърна в мъничка светла точка. Ставаше все по-горещо и зловонно. Очите и ноздрите му горяха, раздразнени от постоянното духане в лицето му. Не знаеше още колко ще могат да продължат, преди да им се наложи да се откажат.

— Сигурно сме дълбоко под платото — прецени Ханк. — Най-малко на трийсет метра. Пипнете стените. Пясъчникът се е сменил с варовика, който е в основата на по-голямата част от Колорадското плато.

Пейнтър също бе забелязал промяната. „Колко ли надолу продължава този тунел?“

Ковалски явно се питаше същото. Сръбна шумно от тръбата на меха си, изплю се и изруга.

— Ако се натъкнем на някой тип с копита и тризъбец, изнасяме се оттук, нали?

— Ако не и по-рано — каза Ханк и се разкашля от лошия въздух.

Пред тях започна да се чува постоянно съскане и тътен. След малко лъчът на фенера освети края на тунела.

„Най-сетне“.

Пейнтър предпазливо измина последните няколко метра и се провря в кухина, която бе едновременно великолепна и ужасяваща. Дръпна се настрани, за да направи път на другите.

Ковалски излезе от тунела и изруга.

— Боже Господи… — промълви Ханк и сложи ръка на устата си.

Тунелът извеждаше в просторна зала, достатъчно голяма, за да побере четириетажна сграда. Таванът представляваше съвършен купол, сякаш залата бе образувана от мехур във варовика. Само дето мехурът се бе спукал преди много време.

Отляво високо в стената имаше широка пукнатина, от която бликаше река и образуваше водопад — но това не бе река от вода . От пукнатината кипеше и се изливаше черна кал, която течеше мудно, като бълбукаше и изпускаше сярна пара, за да се влее в голямо езеро, заемащо половината пещера и подхранвано от десетина допълнителни потоци от други по-малки цепнатини. Самото езеро се изливаше в пролом, който разделяше залата на две. По дъното му течеше гореща кална река, изчезваща в черно гърло от отсрещната страна.

— Изумително — промълви Ханк. — Подземна кална река. Това трябва да е една от геотермалните артерии, течащи през Колорадското плато от вулканичната верига на Сан Франциско.