Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Към Европа се беше понесъл гигантски вулканичен облак. Летищата вече затваряха. Грей беше успял да изпревари тези събития и в момента летеше обратно за Вашингтон с награда — стар дневник, принадлежал на френския учен Аршар Фортескю.

Но дали той щеше да хвърли някаква светлина върху положението?

— Ето я отбивката — каза Ханк, наведе се през седалката и посочи.

— Виждам — кисело отвърна Ковалски. — Не съм сляп.

Ханк се облегна на мястото си. Всички бяха станали раздразнителни от недоспиване. В пълно мълчание отбиха от шосето и продължиха по двулентовия път.

Нямаше начин да сбъркат целта си. Високият триста метра конус се издигаше над островите от борове и трепетлика. Възвишението бе най-младият и най-малко ерозиралият кратер във вулканичното поле на Сан Франциско. Оттук започваха над шестстотин вулкана с различни форми и размери. Повечето бяха изстинали, но под тази част на Колорадското плато магмата продължаваше да къкри близо до повърхността.

Пейнтър се замисли за земетресенията и магмените бомби, тормозили района преди хилядолетия. Представи си пороя пламтящи въглени и облаците горяща пепел, предизвикващи пожарища и превръщащи дните в нощи. Полето от пепел покриваше площ от две хиляди квадратни километра.

С приближаването вече можеха да различат характерната особеност на вулканичното възвишение, на която то дължеше името си. През деня короната под кратера сияеше в яркочервено, изпъстрено от ивици и петна в ярки жълти, лилави и изумрудени тонове, сякаш кратерът винаги е осветен от залязващото слънце. Пейнтър обаче беше прочел достатъчно и знаеше, че в този ефект няма нищо магическо. Оцветяването се дължеше на изхвърлянето на оксидирано желязо и сярна шлака, уталожили се в горната част на конуса при последното изригване.

От задната седалка Ханк предложи едно не толкова научно обяснение.

— Чел съм легендите на хопи за това място. Планината е свещена за индианците от района. Те вярват, че тук разгневените богове унищожили някакви зли хора с огън и разтопени скали.

— Не звучи като легенда — каза Пейнтър. — А доста прилича на историята, разказана от дядото на Джордан, а и за самата история на това място. Вулканът е изригнал през хиляда шейсет и четвърта година, горе-долу по времето на изчезването на анасазите.

— Така е. Но най-интересното е, че в същата легенда се предупреждава, че унищожените още са тук, останали като духове пазители на това място. Което, разбира се, ме кара да се питам какво охраняват.

Пейнтър впери поглед в червения конус и се замисли за същото. Дядото на Джордан беше намекнал, че тук има нещо скрито, нещо, което може да хвърли светлина върху древните тоутсиий унстоу пуутсийв, митичното изгубено племе на израилтяните според Ханк.

Докато минаваха през портала на националния парк Ковалски посочи напред.

— Това ли е нашата дама?

Пейнтър се поизправи. Стройна млада жена слизаше от бял джип „Чероки“ със сини сигнални светлини на покрива. Беше облечена с колосана сива риза със значка, зелени панталони, черни кубинки и служебен колан с кобур. Щом стъпи на земята, тя си сложи широкопола шапка и тръгна към колата им.

Ковалски тихо подсвирна от възхищение.

— Не мисля, че приятелката ти във Вашингтон би одобрила това — предупреди го Пейнтър.

— Имаме уговорка. Позволено ми е да гледам, но не и да пипам.

Пейнтър би трябвало да го сгълчи, но не можеше да не се съгласи с преценката му за рейнджърката. Но пък колкото и поразително да изглеждаше, тя не можеше да се сравнява с Лиза. Беше разговарял с приятелката си преди час, за да я увери, че всичко е наред. Беше отишла в централата на Сигма при Кат, когато ситуацията ескалира.

Пейнтър свали стъклото на прозореца и Нанси Цо мина откъм неговата врата. Кожата й беше като медна мока, очите — тъмен карамел, подчертани от дълга черна коса, прибрана на плитка.

— Рейнджър Цо? — попита той.

Тя огледа купето и попита скептично:

— Вие ли сте историците?

Явно инстинктите й бяха съвършени като външния й вид. Но пък рейнджърите трябваше да вършат какво ли не и да се занимават с неща, вариращи от наглеждането на природните ресурси до справянето с всевъзможни нелегални дейности. Бяха едновременно пожарникари, полицаи, естествоизпитатели, историци и защитници на културни ценности — а често и психолози, тъй като правеха всичко възможно да защитават ресурси от посетители, посетители от ресурси и посетители от посетители.