Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Но още по-плашещо беше морето, което летеше към тях.

Оставаха само секунди. Сейчан избута зашеметения Грей до покритата с мрежа за товар стена. Той разбра и уви ръцете си в ремъците. Сейчан понечи да направи същото, но точно тогава гигантската вълна, предизвикана от разпадащия се остров, се надигна под хеликоптера, за да ги посрещне.

Сблъсъкът беше ужасен. Тялото й се залепи за пода. Чу писък на метал — и тишина, когато ледената вода изпълни кабината. Вълната подхвърли тялото й като парцалена кукла. Кракът й се удари в нещо остро, което разкъса джинсите и остави огнена диря по бедрото й. После водата я запрати към Грей, чиято глава все още беше във въздушен джоб. Той се опита да я хване с едната си ръка. Тя се помъчи да се добере до мрежата.

И двамата не успяха.

Течението я повлече и я изхвърли през отворената врата сред пяна и мехурчета. Сейчан се премяташе презглава, давеше се със солената вода и оставяше кървава диря. Под нея разбитият хеликоптер потъваше в тъмните дълбини сред разрастващ се облак петрол. Не видя никой друг да излиза от машината, докато тя изчезваше в мрака.

„Грей…“

Нищо не можеше да направи. Дори да можеше да се гмурне, хеликоптерът вече беше потънал прекалено дълбоко. Никой не можеше да стигне до повърхността, без да се удави.

Изгубила надежда и отчаяна, Сейчан се опита да преглътне болката и се обърна. Заплува към слабата слънчева светлина. Едва сега осъзна колко дълбоко е била завлечена. С изгарящи дробове, несигурна дали ще успее, тя зарита към повърхността. Ледената вода я прерязваше като бръснач.

И тогава нещо тъмно премина над нея и препречи слънцето — черна гладка сянка. Сейчан замръзна. Появиха се други сенки и започнаха да кръжат около нея, прорязваха водата с перките си. Една мина съвсем близо, като завъртя огромното си око. Сейчан усети интелигентността в блясъка му, а също и коварство. И глад.

„Косатки…“

Привлечени от кръвта й.

Макар студът да я пронизваше до кости, през тялото й внезапно премина гореща вълна. Сейчан погледна надолу, усетила опасността.

Черно туловище се носеше нагоре към нея. Пастта се отвори и разкри безброй остри зъби.

Сейчан изкрещя, нагълта вода и зарита лудо.

Нямаше полза.

Зъбите пробиха панталона й и достигнаха плътта.

15:24

Задържал дъх, останал почти без въздух в потъващия хеликоптер, Грей освободи товарните ремъци с безчувствени от студа пръсти. От налягането главата му пулсираше и сякаш някой забиваше карфици в черепа му. Откъсна гумения куб от гнездото му и го освободи.

Блъсна се в Монк, който също беше освободил своя пакет. Партньорът му държеше Оли с едната си ръка. Старецът като че ли бе в безсъзнание, а може би вече се беше удавил. Грей бе проверил пилота малко след падането. Беше мъртъв, все още закопчан за седалката. От гърлото му стърчеше парче метал.

Нямаше надежда за него.

Щом се сдобиха с всичко необходимо, Монк и Грей изплуваха през отвора в сумрачните води. Слънцето и въздухът бяха далеч горе. Никога нямаше да стигнат сами повърхността, особено ако искаха да опитат да съживят Оли. Грей обаче дължеше живота си на стареца. И смяташе да му върне услугата.

Предаде гумения си пакет на Монк. От устните на приятеля му излязоха мехури; изкуствената му ръка стискаше въжената дръжка. Грей прочете агонията в очите му и си помисли, че той самият сигурно изглежда по същия начин. Ако не станеха първо жертви на студа, липсата на въздух скоро щеше да ги убие.

Хвана се с една ръка за колана на Монк, готов да задържи Оли между двамата. Но преди това се пресегна и дръпна въжето на бутилката сгъстен въздух до куба.

Още с първото дръпване спасителният сал се наду над главите им. Обикновено тези салове се хвърляха от вертолети на давещи се моряци. Грей се надяваше, че новото му приложение ще ги спаси. Салът незабавно се понесе нагоре — отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо.

Секунди по-късно се носеха през водата като стрели.

Грей се държеше здраво за Монк и Оли, докато летяха към повърхността. Водата около тях ставаше все по-светла. Грей облекчи крещящата нужда от кислород, като леко издиша, за да излъже дробовете си, че в следващия момент ще поемат въздух.

Надяваше се това да не е само трик.

Полезрението му се стесни от липсата на кислород, пред очите му притъмня и му бе трудно да определи още колко им остава.

В следващия миг излетяха във въздуха като изстреляни тапи на шампанско и цопнаха обратно в морето. Грей успя да не изпусне Оли. Монк продължаваше да държи сала.