Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Явно игривото стадо, хранено и уважавано от Хулд, бе отвърнало на добрия жест.

Сейчан докуцука при тях. Изглеждаше повече ядосана, отколкото изпитваща облекчение.

— Можех да изплувам и сама.

Хулд сви рамене.

— Но те не мислеха така. А познават тези води по-добре от теб, моето момиче.

Сейчан го изгледа намръщено.

— Ще се погрижа за Оли — каза Монк и пое хижаря. — Искам да го стопля и да го прегледам по-обстойно. Погълнал е много вода.

Всички се бяха нагълтали, но Грей не възрази. Хулд тръгна да помага на сина си, но не и преди да ги запознае с новините.

— Слушах късите вълни. Говори се, че изригването е предизвикало и други изригвания по рифта, който разделя морското дъно тук. Преди всичко да приключи, може да се сдобием с още един-два острова.

И с тези злокобни думи ги остави сами на палубата.

Сейчан стоеше със скръстени на гърдите ръце. Избягваше погледа на Грей и се взираше в морето. Корабчето се отдалечаваше от взривения остров и бавно излизаха от облака пепел.

— Мислех си, че си мъртъв — прошепна тя. Поклати глава. — Но… не можех да се откажа.

Грей пристъпи до нея.

— Радвам се, че не си се отказала. Спаси живота ни, като си накарала Хулд да остане.

Тя го погледна изпитателно, сякаш искаше да разбере дали не й се подиграва. Онова, което видя, я накара бързо да се извърне, но не и преди Грей да забележи пробягалата несигурност в погледа й — нещо изключително рядко за нея.

Сейчан се сгуши по-плътно в одеялото. Настъпи кратко мълчание.

— Претърси ли вече торбата? — попита тя.

Грей я изгледа неразбиращо, после се сети за раницата, която бе зарязал на палубата.

— Не, разбира се — отвърна той. — Кога да го направя?

Тя го погледна и вдигна вежда.

Права беше. Нищо не им пречеше да го направят веднага.

Грей отиде до раницата, коленичи и отвори главното отделение. Сейчан застана над него.

Той прегледа подгизналото съдържание. Нямаше много — две мокри тениски, химикалки, бележник, чиито страници бяха станали на каша. Между няколко ризи обаче, може би служещи за мека подложка, имаше нещо в найлонова торба с цип. Грей я извади.

— Какво е това?

— Прилича ми на стара книга… или може би дневник.

Грей дръпна ципа.

Беше малко, подвързано в кожа томче с трошливи от времето листа. Той го отвори внимателно. Страниците бяха запълнени със спретнат почерк и скици, нарисувани с опитна и точна ръка. Определено беше дневник.

— На френски е.

Обърна на първата страница, където имаше пищно изрисувани инициали.

— А. Ф. — прочете на глас той и впери поглед в Сейчан. И двамата знаеха кой е авторът на дневника.

Аршар Фортескю .

31 май, 10:12

Флагстаф, Аризона

— Би трябвало да е наблизо — каза Ханк Канош от задната седалка.

Потънал в мисли, Пейнтър гледаше през прозореца сменящите се пейзажи на високата пустиня. Обедното слънце оцветяваше всичко в нюанси на аленото и златното, нарушавани тук-там от по-тъмни петна пелин и бодливи дървета юка.

Ковалски шофираше по шосе 89. Бяха пристигнали само преди петнайсет минути с частен самолет от летището в Прайс, Юта, и сега продължаваха на североизток от Флагстаф. Целта им, кратерът Сънсет, се намираше на четирийсет минути път от града.

— Търсим Огнен път петстотин четирийсет и пет — каза Ханк. Кучето на професора се бе настанило на другия край на задната седалка и бе залепило нос за стъклото, след като видя един заек да се отдалечава с подскоци от пътя. — Това е шейсеткилометрово отклонение от главния път, което минава през парка и няколко стари пуебло. Нанси Цо ще ни чака в центъра за посетители при входа.

Нанси Цо беше от племето навахо, но също така и рейнджър от националния парк. Ханк вече беше провел няколко дискретни разговора с познати и бе открил кой познава най-добре района. По време на полета Пейнтър също беше прочел каквото може за парка. Всички го бяха направили. Кат беше изпращала купища допълнителна информация от Вашингтон, но Пейнтър предпочиташе да се запознае с положението лично. Планът бе да разпитат Нанси и да видят какво могат да научат от нея.

Въпреки всичко на Пейнтър му бе трудно да се съсредоточи. Беше научил от Кат за събитията в Исландия, бе изслушал разпространените новини за изригването. Целият архипелаг южно от Исландия димеше и се тресеше. Освен на острова се бяха задействали и два подводни вулкана, които изхвърляха лава по морското дъно и го издигаха все повече.