Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Под тях беше същински ад.

Грей знаеше, че единствената им надежда е в морето, но водата беше ледена и щеше да ги убие за минути. Той се настани в празната седалка на втория пилот, долепи лице до изпъкналия прозорец и огледа водите около острова. По океана играеха ослепителни слънчеви зайчета, твърде радостни предвид обстоятелствата. Колоната пушек и пара от острова обаче хвърляше тъмна сянка на юг. И в тези тъмни води се виждаше бяло петънце.

— Натам! — Грей посочи надолу и надясно. — Твое два часа! Южно от острова.

Пилотът се обърна към него. Лицето му бе мъртвешки бледо под шлема.

— Какво…

— Кораб. — Сигурно беше траулерът на капитан Хулд. — Давай натам.

Пилотът наклони хеликоптера и се вгледа в бялата точка.

— Виждам го. Не знам дали ще имам достатъчно подемна сила да се махна от острова, да не говорим да стигна толкова навътре в морето.

Въпреки това знаеше, че няма друг избор. Хвана лоста за управление и насочи падането им на юг. Дори тази малка маневра причини допълнителна загуба на височина. Останал само с един работещ ротор, хеликоптерът се понесе неудържимо надолу. Островът изпълни цялото им полезрение. Корабчето изчезна някъде зад отвесните скали.

— Няма да успеем… — каза пилотът, като продължаваше да се бори с лоста и оборотите.

Гейзер от вряла вода и пара изригна от една цепнатина пред тях и се изстреля високо в небето. Хеликоптерът се блъсна в него и за един шеметен миг останаха слепи. В следващия момент водната колона остана зад тях и видяха, че се носят стремглаво към извивката на вулканичния конус — той се издигаше като каменна вълна пред тях и им препречваше пътя към морето.

— Няма достатъчно мощност! — изрева пилотът през воя на роторите.

— Нищо, пробвай! — извика му Грей.

Сушата приближаваше. Грей мярна труповете на говедата по ливадата, убити от високата температура или отровните газове — или пък просто умрели от ужас.

И изведнъж ливадата под тях се отдалечи.

„Отново се издигаме“.

Пилотът също го забеляза.

— Не е от мен! — Посочи алтиметъра. — Продължаваме да падаме!

Грей се наведе към прозореца и се загледа надолу. Разбра грешката си. Хеликоптерът не се издигаше — сушата пропадаше .

Пред очите му от конуса се откъсна парче, разцепено от кипящата цепнатина под тях. Четвърт от острова бавно се килна и се плъзна към морето, като пияница от стол.

Каменната стена пред тях се наклони и изчезна, откривайки път към морето. Но все още не бяха в безопасност.

— Ще минем на косъм! — извика пилотът.

Канари се търкаляха и по ливадата. Един къс скала прелетя покрай прозореца.

Пилотът изруга и наклони хеликоптера, за да избегне сблъсъка.

Продължаваха да се носят към ръба на конуса. Той още пропадаше, но неохотно. Пилотът изстена, стиснал лоста с две ръце. Грей активира управлението на втория пилот. Нямаше опит с този вид машини, но можеше да помогне със силата си. Задърпа лоста. Той оказа съпротива и Грей изпита чувството, че се мъчи да повдигне хеликоптера с лост.

— Няма смисъл! — изрева пилотът. — Дръжте се! Ще се раз…

И се блъснаха.

Колелата и плъзгачите се треснаха в назъбения ръб на конуса и се откъснаха с писък на раздиран метал. Носът на хеликоптера се килна напред. През предното стъкло зашеметеният Грей видя за миг черното море, когато машината остави разпадащия се остров зад себе си.

Хеликоптерът се запремята. Светът около тях се въртеше като калейдоскоп.

15:22

Машината се въртеше бясно и тъмното море се появяваше и изчезваше пред Сейчан. Тя се бе вкопчила в дръжката на тавана, опряла крака в някаква греда. Монк крещеше отзад, старият хижар му пригласяше пискливо. До нея Грей полетя напред и си удари главата в предното стъкло.

Закопчаният за седалката си пилот продължаваше да се бори с уредите за управление и опитваше какво ли не, за да овладее машината, да забави падането й. С едно последно дърпане на лоста носът на хеликоптера леко се повдигна и въртенето се забави.

Грей отлетя назад и се блъсна в пилота. От главата му течеше кръв и покриваше половината му лице.

Пилотът го избута.

— Махай се оттук! Дръжте се здраво!

Сейчан се пресегна, сграбчи Грей за яката на якето и го задърпа назад. Двамата се катурнаха в товарния отсек. Монк се мъчеше да закопчае Оли за една седалка.

Страничната врата се отваряше и затваряше и разкриваше моментни изгледи към останките от острова. Откъсналият се ръб на конуса падна във водата, вдигайки огромна вълна. Зад него пушекът от няколко отвора скриваше по-голямата част от сушата. В сърцето на мрака имаше червен фонтан, който вреше на повърхността и от време на време изхвърляше огнени пръски високо във въздуха.