Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Когато приближиха още, Хулд посочи скалите.

— Горе има ловна хижа, където можете да наемете стая, ако ви се наложи. Ако присвиете очи, сигурно ще я видите.

Грей се загледа и я откри. Хижата беше с прилични размери и покрив от сини плочи, закътана насред ливадата.

— Не знам обаче дали ще намерите свободна стая — каза капитанът. — Вчера привечер друго корабче откара една туристическа група. Чух, че били ловци от Белгия. Или май бяха швейцарци. Щели да отседнат за няколко дни. Освен тях компания ще ви правят само няколко говеда и обичайните кайри.

„Само това ни трябваше“ — помисли Грей. Предпочиташе да търсят източника на неутрино колкото се може по-тихомълком.

Сейчан рязко се дръпна от релинга и се блъсна в Грей, като едва не изгуби равновесие. Грей я подхвана.

— Какво има?

Изгубила дар слово, тя посочи морето. Висока черна перка цепеше вълните успоредно на корабчето. Докато Грей я гледаше, се появи втора, последвана от трета, четвърта и пета.

— Ей там има още — обади се Монк от другия борд. — Косатки. Цяло стадо.

Хулд изду гърди и махна с ръка.

— Не е необичайно. Нашите острови имат най-голямата популация косатки и делфини в цяла Исландия. Просто са любопитни и обичат да плуват пред носа. Или може би търсят да хапнат нещо. Често деля с тях рибата, ако уловът е добър. Казва се, че носело gangi pér vel, късмет тоест.

Не след дълго, след като не му бе предложена гощавка, стадото изчезна едновременно, подчинявайки се на някакъв беззвучен сигнал. Грей обаче забеляза, че Сейчан продължава да следи напрегнато водата, явно изнервена от големите хищници.

„Добре е да знам, че нещо може да разклати желязната й решимост“.

Докато траулерът заобикаляше южния нос на острова, Грей изучаваше внимателно целта им. Забеляза как вълните се разбиват в тъмните дълбини на вулканичните пещери, осеяли скалите. Ако далеч в миналото в някоя от тях е било скрито съкровище, прибоят и бурите отдавна би трябвало да са го унищожили. Най-добрата им надежда за успех бе на някое позакътано място, в магмена тръба или кухина във вътрешността.

Но къде да започнат търсенето?

Грей се обърна към капитан Хулд.

— За да разположим уредите си, трябва да влезем колкото се може по-надълбоко в недрата на острова. Да имате някакви предложения?

Капитанът почеса брадата си, като оглеждаше извисяващите се скали.

— Да. Там горе има много пещери и тунели. Можете да избирате колкото си искате. Това място е надупчено като швейцарско сирене от вятъра и дъждовете. Най-известната пещера, Елирей, е дала името на острова. Говори се, че някакво момиче избягало там и се скрило, за да не бъде изнасилено и отвлечено от разбойници — турци или някакви диви пирати, в зависимост от разказвача. Както и да е, след като се спасила, тя родила син и го отгледала там. Младежът станал пазител на островите и се говори, че владеел особени сили, можел да призовава огъня и стопената скала, за да защитава водите ни. — Хулд поклати глава. — Разбира се, това са само приказки, разказвани около огнището през дългите зимни вечери.

Грей се спогледа с Монк. Може би и в тази стара легенда имаше зрънце истина — някакъв намек за експлозивната сила, скрита тук преди векове от някой, който отчаяно е търсил убежище.

— Можете ли да ми кажете къде се намира пещерата? — попита Грей.

Хулд сви тежко рамене.

— Fjandinn 3 3 Проклет да съм (исл.) — Б.пр. , ако знам. Горе обаче има хижар. Стария Олафур Брагасон. Викайте му Оли. Голям чешит е, да знаете. Живее там повече от шейсет години и е корав и опак като камънаците, но познава всяка гънка и цепнатина на острова. Точно той ви трябва.

Междувременно траулерът беше заобиколил южния нос и бавно се приближаваше към една разбита част в отвесната стена. Отгоре се спускаше дебело въже, закрепено тук-там със скоби, което бележеше пътека, по-пригодна за планински кози, отколкото за хора. Въжето свършваше при малък кей. За да стигнат до него, трябваше да използват алуминиевата лодка на корабчето, но поне мястото беше сравнително защитено от прибоя.

Въпреки това се наложи синът на капитана да направи няколко умели маневри, за да ги приближи достатъчно. Не след дълго Грей помагаше на Сейчан да се качи от лодката на хлъзгавата скала, където тя намести раницата си и се хвана за въжето. Загледан нагоре, Грей също нарами раницата си. Очакваше ги трудно изкачване. Изведнъж завидя на Монк за изкуствената му ръка. С добавените нововъведения той можеше да троши орехи с пръсти. Подобна хватка щеше да му свърши чудесна работа при дългото катерене.