Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Не му се искаше да я прекъсва, но имаха график.

— Ашанда, ma grande, трябва да тръгваме.

Тя кимна — заповедта си беше заповед. Стана плавно, обърна се и нежно положи детето на топлата възглавница, като го сви на кълбо. Едва сега Рафе забеляза синините по гърлото и странния ъгъл, под който бе извита тънката шия. Всъщност момчето изобщо не спеше.

Ашанда отиде до него и му подаде ръка. Той я хвана и я стисна в знак на съчувствие. Знаела беше какво трябва да се направи, знаела беше какво щеше да заповяда в нормална ситуация. Беше действала колкото за свое добро, толкова и за доброто на детето, като му бе осигурила бърза и безболезнена смърт. Сърце не му даваше да й каже, че не е било нужно — поне не и този път.

Призля му.

„Наистина ли съм толкова предсказуем?“

Трябваше да вземе мерки срещу това, особено днес. Бяха го информирали за изригването на вулкана в планините, което потвърждаваше старите му подозрения. Трябваше да се действа бързо. Отново си погледна часовника.

„Като вихър“ — напомни си.

Нямаше време за губене. Трябваше да пипнат птичките, които му се бяха изплъзнали през нощта, трябваше отново да намери дирите им. Беше търсил решение през по-голямата част от нощта. Намери отговора в досието на Каи Куочийтс. Решението бе просто, от онези, които се случват всеки ден в дивата природа.

За свалянето на уплашената птичка му трябваше ястреб.

07:02

Възвишение Сан Рафаел

— Колко са мъртвите? — попита Пейнтър по сателитния телефон.

Крачеше напред-назад в основното помещение на най-голямото пуебло. В почернялото от дима огнище светеха въглени и се носеше горчивата миризма на препечено кафе. Ковалски седеше на пейка от борови трупи, качил крака на грубата дървена маса и отпуснал брадичка на гърдите си. Беше смъртно уморен от дългото шофиране.

Гласът на Роналд Чин звучеше дрезгаво и накъсано. Магнитните флуктуации и смущенията от изригващия вулкан нарушаваха цифровата връзка.

— Изгубихме петима души от Националната гвардия. И дори това е малка загуба — щяха да са много повече, но майор Райън успя да се свърже с тях и да им нареди да се евакуират. Все още не сме сигурни за броя на планинарите и туристите. Районът вече е отцепен и достъпът до него е забранен, така че да се надяваме, че всичко е наред.

Пейнтър се загледа в гредите на тавана. Пуеблото беше построено по традиционния начин — дъски, тръстиков покрив и замазка от камъчета и кал. Беше му странно да обсъжда раждането на нови вулкани в подобна обстановка.

— Добрата новина е, че изригването като че ли вече утихва — продължи Чин. — Минах над района с хеликоптер малко преди зазоряване. Потоците лава са спрели. Засега остава в рамките на пропастта и вече се втвърдява. Най-голямата опасност в момента са горските пожари. Екипите бързат да разчистят ограничаващи ивици, хеликоптерите изсипват вода. Може да се каже, че пожарът вече е ограничен.

— Освен ако не последва ново изригване — отбеляза Пейнтър.

Чин вече беше споделил мнението си за причината. Според него някакъв свързан с експлозията процес разграждал материята на атомно ниво и пробил надолу до намиращия се на малка дълбочина джоб магма, която загрявала геотермалните води, и така се стигнало до изригването.

— Може и всичко да се оправи — каза Чин.

— Защо мислиш така?

— Наблюдавах полето лава над зоната на взрива. Става все по-дебело. Не забелязах никакви признаци на ново разграждане. Мисля, че високата температура при изригването е изгорила онова, което е разяждало материята долу. Убила го е окончателно.

„Убила?“

Пейнтър подозираше, че Чин има някаква идея за какво може да става въпрос.

— Ако съм прав — продължи геологът, — имаме страшен късмет с това изригване.

Пейнтър не смяташе загубата на петима войници от Националната гвардия за късмет , но въпреки това разбираше. Ако беше продължил, процесът можеше да обхване целите Скалисти планини, да изяжда всичко по пътя си и да оставя след себе си само прах.

Така че може би Чин имаше право. Може би бяха късметлии. Пейнтър обаче не вярваше особено в късмета и съвпаденията.

Представи си мумифицираните останки в пещерата, погребани с подобен унищожителен товар.

— Може би затова онези мъртви индианци, или каквито там са били, са избрали геотермалната долина за място, където да пазят избухливата си съставка. Може би районът е бил избран като предпазно средство. Ако нещото избухне, процесът е щял да достигне до горещите пластове, където температурата ще го прекъсне, преди да е успял да се разпространи и да погълне света.