— Наистина добра предпазна мярка — замислено рече Чин. — Ако сте прав, може би съставката трябва да бъде държана непрекъснато топла , за да не експлодира.
Може би затова черепът се е взривил, когато са го изнесли от горещата пещера на студения планински въздух.
Интригуваща мисъл.
Чин я доразви:
— Всичко това е още един довод в полза на онова, за което си мисля.
— И какво е то?
— Споменахте, че кинжалът от пещерата бил от дамаска стомана, чиято здравина и гъвкавост се дължат на манипулирането на материята на атомно ниво.
— Така твърдеше физикът доктор Дентън, преди да го убият. Каза, че това било древна форма на нанотехнологията.
— Което ме кара да си задавам въпроси… Докато наблюдавах процеса на денатурация в долината, той ми приличаше не толкова на химична реакция, колкото на нещо, което активно атакува материята и я разгражда.
— Накъде биеш?
— Една от големите цели на съвременната нанотехнология е създаването на наноботи , машини с размерите на молекули, способни да манипулират материята на атомно ниво. Ами ако онези неизвестни хора са владеели не само древна нанотехнология , но и нанороботика ! Ами ако експлозията е активирала трилиони и трилиони спящи наноботи и е създала наногнездо , което е започнало да се разпространява във всички посоки?
Предположението изглеждаше твърде фантастично. Пейнтър си представи как микроскопични роботи разкъсват молекули атом по атом.
— Господин директор, зная, че звучи безумно, но лабораториите по цял свят вече имат постижения в проектирането и създаването на наномашини. Някои дори проектират самовъзпроизвеждащи се ботове на силициева основа, наречени нанити, които могат да създават свои копия от суровините, които разграждат.
Пейнтър отново си представи описания процес на денатурация в долината.
— Чин, до осъществяването на подобно нещо има да се измине още много път.
— Не казвам, че не съм съгласен. Но в самата природа могат да се открият безброй наноботи. Ензимите в клетките действат като малки роботизирани работни кончета. Някои от най-малките вируси също действат на атомно ниво. Така че дали е възможно някой в далечното минало случайно да е получил подобен нанобот, може би като вторичен продукт от производството на дамаска стомана? Не зная. Но предишният въпрос с температурата ме озадачава.
— В смисъл?
— Една от спънките в нанотехнологията, особено по отношение на функционалността на наноботите, е разсейването на топлината. За да функционира една наномашина, тя трябва да се освобождава от топлината, която създава, а този процес е труден на атомно ниво.
Пейнтър събра две и две.
— Значи ако искаме да държим наноботите в спящо състояние, най-лесно е да ги съхраняваме някъде на топло. Например в геотермално затоплена пещера, където температурата се запазва сравнително постоянна в продължение на векове, ако не и на хилядолетия.
— И ако се случи някой гаф, гнездото наноботи ще започне да се разширява във всички посоки и в крайна сметка ще достигне до геотермалните пластове и ще се унищожи само — довърши Чин.
Въпреки че изглеждаше напълно невъзможна на практика, идеята бе плашещо приемлива. И опасна. Подобен продукт представляваше готово за употреба оръжие, но по-голямата награда щеше да е технологията зад производството му. Ако успееха да открият нея , това щеше да е безценно.
Нанотехнологията вече беше готова да се превърне в следващата голяма индустрия на новото хилядолетие и имаше потенциал да стане жизненоважна във всяка област на науката, медицината, електрониката, производството… списъкът беше безкраен. Онзи, който успееше наистина да я овладее, щеше да владее и света — от атомно ниво нагоре. Но всичко това водеше до един огромен въпрос.
— Ако сме прави за всичко това, кои тогава са били хората, мумифицирани в онази пещера? — попита Чин.
Пейнтър си погледна часовника. Единственият, който би могъл да отговори на въпроса, би трябвало да дойде след около час. Уреди още някои подробности с Чин по телефона и му нареди да остане на място и да продължи да наблюдава долината.
Когато затвори, Ковалски се обади от пейката, без да си прави труда да вдигне глава:
— Предизвиква изригването на вулкани…
Пейнтър го погледна.
— Ако онова чудо наистина може подобни неща — каза Ковалски и отвори едното си око, — май няма да е зле да кажете на Грей да си вземе азбестови гащи, щом пътува за Исландия.
Читать дальше