Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Лицето й потъмня.

— Откраднали са толкова неща от нас…

— Миналото е минало. Сега от нас зависи да поддържаме културата си. Губим само онова, което не успяваме да подхранваме.

Каи не изглеждаше много омилостивена.

— Какво? Да правим като вас ли? — горчиво рече тя. — Да загърбим собствената си вяра заради религията на белите? Религия, която е преследвала народа ни и е подбуждала кланета?

Ханк въздъхна. Беше чувал всичко това неведнъж и отново направи всичко възможно да я просветли.

— Грешките се правят от глупаци. През цялата човешка история религиите са били използвани като предлог за насилие и това не изключва и нашите племена. Но когато става въпрос за култура , религията е само една нишка в голямата изтъкана черга. Баща ми беше възпитан като мормон, майка ми също. Това е толкова част от моята история, колкото и кръвта ми. Едното не обезсилва другото. Откривам в Книгата на Мормон много неща, които ми дават покой и ме приближават до Бог — или както предпочиташ да наричаш онази вечна духовност, която съществува във всички нас. Накрая вярата дори ми предлага друга гледна точка за миналото на собствения ни народ. Именно затова станах естествоизпитател и специалист по историята на коренните жители на Америка. За да се опитам да отговоря кои сме ние.

— Какво искате да кажете? Как мормонската религия изобщо може да обясни нещо за народа ни?

Ханк не беше сигурен, че моментът е подходящ да й обяснява историята, скрита в страниците на Книгата на Мормон, свидетелство за делата на Христос в Новия свят. Вместо това предпочете да я запознае със сенките, които все още скриваха най-ранната история на коренните племена.

Стана и каза:

— Ела.

С леко артритно накуцване я поведе към един издълбан от стихиите купол в пясъчника. Под скалния навес се виждаше редица грубо очукани камъни, маркиращи основите на стара индианска къща. Ханк се понаведе, прекрачи зида и отиде до отсрещната стена.

— Има много неща, които все още не знаем за собствения си народ — каза той и погледна през рамо. — Знаеш ли за праисторическите индиански могили, откривани из целия Среден запад, от Големите езера до блатата на Луизиана?

Каи сви рамене.

— Някои са издигнати преди шест хиляди години. Дори племената, живеещи в района когато пристигнали първите европейци, нямали спомен за създателите им. Това също е наше наследство. Една огромна загадка.

Пресегна се към стената, където някой праисторически художник беше нарисувал с алена боя върху жълтия пясъчник три крехки, подобни на скелети фигури. Ръката му спря на сантиметри от древното произведение на изкуството.

— Подобни петроглифи могат да се открият из целия район. Някои археолози смятат, че най-старите изображения са на осем хиляди години. И те са сравнително нови в сравнение с петроглифите Козо над солните пластове на Чайна Лейк. Онези са на шестнайсет хиляди години, от времето на последната ледникова епоха, когато по континента все още са бродели мастодонти, саблезъби котки и чудовищните плейстоценски бизони. — Обърна се към Каи. — Ето колко стара е историята ни, а знаем толкова малко за нея.

Остави тежестта на годините да легне върху младите й рамене и продължи:

— Дори броят на хората, живели тук, силно се подценява. Според най-новите изследвания на химичния състав на сталагмити и на количествата дървени въглища, открити в Северна Америка, на континента са живеели над сто милиона души. А това е много повече от броя на европейците по времето, когато Христофор Колумб е стъпил на Новия свят.

Големите й очи блестяха в полутъмното пространство.

— Но какво се е случило с всички тях?

Ханк обхвана с жест руините, докато излизаха навън.

— След идването на европейците инфекциозните болести като едрата шарка се разпространили по континента по-бързо от колонистите, което създало впечатлението за рядко населени територии. Но тази история е невярна, също като останалата.

Каи отиде с него до надвисналата над ръба скала, следвана от Кауч, който усилено душеше въздуха. Загледа се замислено в далечината. Небето беше сменило розовото на зората със синьото на утринта.

— Вече ви разбирам — рече тя. — Не можем истински да познаваме себе си, докато не познаем собствената си история.

Той я изгледа преценяващо. Беше доста по-умна, отколкото показваше. И тя го доказа отново, когато се обърна към него.

— Но така и не казахте с какво Книгата на Мормон ви е дала проникновение за историята ни.