Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Ще претърся хижата. Помогни на хижаря. Трябва да го махнем оттук. Който и да е на острова, със сигурност ни е видял да приближаваме.

Отекна силна експлозия и прозорците задрънчаха. Грей се втурна към тях. Беше познал гърмежа на динамит.

Видя черен дим да се издига от скалите в средната част на острова. Ято черно-бели кайри се вдигна във въздуха, пляскайки уплашено с криле. Някой се опитваше да се добере до недрата на острова.

Някакво движение по-наблизо привлече вниманието му. От линията на канарите се появиха осем мъже и тръгнаха през ливадата — движеха се приведени и притичваха от скала до скала. Бяха въоръжени с карабини, оптичните мерници проблясваха на слънчевата светлина.

Ловците, за които бе споменал капитан Хулд. Само дето истинският лов тепърва започваше.

22:14

Префектура Гифу, Япония

Юн Йошида явно беше заспал на бюрото си. Събуди се със стряскане от почукване по вратата. Преди да успее да се опомни, Рику Танака нахълта в кабинета, следван по петите от Джанис Купър.

— Трябва да видите това — каза Танака и тупна на бюрото няколко разпечатки.

— Какво? Да не е имало ново изригване на неутрино? — Юн се поизправи в стола и си спечели болезнено прещракване в гърба. Беше излязъл от лабораторията долу преди три часа, за да приключи с бумащините в кабинета си, но купчината си бе останала на бюрото почти недокосната.

— Не… ами, да… всъщност не — запелтечи развълнуваният Танака и нетърпеливо махна с ръка. — Има някои слаби пикове. Следя ги, но не изглеждат много важни.

Доктор Купър го прекъсна:

— Не дойдохме заради това, доктор Йошида. — Обърна се към Танака. — Покажи му.

Танака заобиколи бюрото, избута настрана документите и вместо тях постави разпечатките.

— Следяхме изблика в Исландия. Нанасяхме резултатите на графика. Гледахме как пиковете от острова стават все по-чести.

— Вече го бяхте забелязали.

— Да. Знам. — Лицето на Танака почервеня. Определено не му харесваше да го прекъсват.

Юн си позволи да се наслади на мига.

— Тогава защо е това нахлуване в кабинета ми?

Танака проследи графиката с пръст.

— През последния час следях как се променя двойното пулсиране на исландската сигнатура. По-малките пикове се засилваха, а по-високите отслабваха.

— Промените са бавни. Трябваха ни часове, за да разберем какво става — обясни доктор Купър.

Танака постави двете графики една до друга.

— Първата е направена преди четири часа. Втората е от последния половин час.

Юн намери очилата си, намести ги на носа си и се наведе над разпечатките. Твърдението на Танака изглеждаше вярно. На по-старата графика двата пика определено имаха различни амплитуди. На втората бяха почти еднакви.

— Но какво означава това? — Юн свали очилата и разтърка уморените си очи.

Танака погледна доктор Купър и тя му кимна окуражаващо. Рядко му се случваше да показва подобна неувереност. Което доказваше колко е разтревожен. Нещо му беше изкарало акъла.

— Мисля — започна той, — че това, което наблюдаваме, приближава критичната маса. Щом двете амплитуди станат еднакви и се припокрият, това ще даде начало на бурна верижна реакция в субстрата, който излъчва субатомните частици.

— Като стопяване на ядрен реактор — обади се доктор Купър. — С Рику сме на мнение, че повишаващата се честота и промяната на амплитудата действат като естествен часовников механизъм, показващ кога неизвестната субстанция в Исландия ще достигне критична точка.

Сърцето на Юн се сви.

— Значи ще има друга експлозия?!

— Само че този път сто пъти по-силна — каза Танака.

— Кога?

— Направих изчисленията многократно, като екстраполирах кога амплитудите ще се изравнят.

— Кога? — повтори Юн.

— След около час — отвърна доктор Купър.

— Ако трябва да сме точни, след петдесет и две минути — поясни Танака, демонстрирайки обичайната си неприязън към общите приказки.

14:32

Остров Елирей

Сейчан стоеше на пост до прозореца. Внимаваше да не се показва заради оптичните мерници на врага. Противниците приличаха на наемници, определено с военна подготовка. Бяха установили периметър пред хижата, скрити зад скалите, и вероятно очакваха заповеди от началниците си, които сигурно се мъчеха да разберат кои са новодошлите. Някой явно се опитваше да реши дали да ги убие, или да ги залови.

Не че тя или друг от групата имаше думата по въпроса.

Държеше пистолета с две ръце, ниско при коленете си, готова да разбие прозореца и да защитава базата. Не си правеше никакви илюзии. Противникът бе по-многоброен, по-добре въоръжен и в по-изгодна позиция. При цяло отделение войници пред хижата единственият изход беше отзад. А после какво? Щяха да се окажат на прицел, ако се опитат да стигнат отвесната стена. А дори и да успееха, долу ги чакаше сигурна смърт.