Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Куршумите рикошираха от скалата, която ги закриваше, хеликоптерът профуча над главите им, направи рязък вираж и се завъртя, за да поднови преследването.

Ханк не забави Марая, а я насочи право към пикиращия хеликоптер и извади пистолета си. Беше „Рюгер Блекхок“, достатъчно мощен, за да се справи с разярена мечка. Ханк не знаеше дали стрелбата по хеликоптер на Националната гвардия не е военен акт от страна на един коренен жител на Америка, но не той беше започнал тази битка. А и целта му не беше да убива, а само да отвлече вниманието.

Препускаше към хеликоптера и дърпаше спусъка, докато не изпразни целия пълнител. Не виждаше причини да внимава. По стъклото на машината цъфнаха пукнатини.

Хеликоптерът се разлюля и ответният огън рязко спря. Ханк смуши Марая и се шмугна под машината. Беше толкова ниско, че можеше да се пресегне и да докосне плъзгачите й.

Единият от стрелците — с черен екип на командос — се беше навел от отворената врата. Погледите им се срещнаха за миг, докато Марая излизаше изпод хеликоптера. Поради грохота на витлата и рева на двигателите не се нуждаеше от допълнително пришпорване.

Понесоха се отново към гората и сенките.

Кауч се мушна в храстите на няколко метра вляво от тях.

Двигателите на хеликоптера завиха зверски — машината набираше височина и се обръщаше, за да поднови преследването.

Тази игра на котка и мишка не можеше да продължи вечно. Досега имаха късмет, но надолу по планината иглолистната гора щеше да оредее и да се смени с редки дъбове и открити участъци. Преследвачите им го знаеха и нямаше да позволят да ги изненадат отново.

А и Ханк беше останал без патрони.

Сребрист проблясък вдясно го накара да погледне натам. Сред дърветата се пенеше широк няколко метра поток. Ханк обърна Марая към него и я смуши с пети.

Кобилата тежко цопна в средата на потока.

Е, оттук нататък пътищата им трябваше да се разделят.

Ханк пусна поводите, сграбчи Каи за китката и я смъкна в ледената вода. С другата си ръка успя да плесне Марая по задницата, колкото за сбогом, толкова и за да я накара да продължи напред.

Тя изскочи на другия бряг, а Ханк задърпа Каи надолу по течението. Кауч се хвърли в потока и заплува до тях. Последното, което Ханк чу преди да дръпне Каи под водата, бе уплашеният й вик.

Каи беше твърде стресната, за да реагира, когато професорът я дръпна от седлото, но ледената вода я накара да изпищи.

Устата й се напълни с вода и тя се задави.

Течението я понесе. Заблъскаха я хлъзгави камъни. Леденостудената вода й влизаше в носа. Тя зарита и главата й се озова над повърхността. Закашля се и извика пак. Силна ръка я задърпа към брега. Тя се опита да излезе от потока, но силната ръка я дръпна пак във водата.

— Клекни и не мърдай! — изсъска професор Канош. Прошарената му коса беше полепнала по скалпа. Кучето му се изкатери на един камък до тях.

— Защо? — Зъбите й тракаха колкото от студ, толкова и от ужас.

Той посочи нагоре.

Тя проследи ръката му и видя как хеликоптерът изчезва зад хребета на запад.

— Телесната топлина — обясни професорът. — Затова ни следваха толкова добре през гората и не можехме да им се измъкнем. Да се надяваме, че ще продължат да гонят големия потен задник на Марая.

Каи разбра.

— А студената вода… ни помогна да се скрием.

— Малко импровизация. Що за индианци сме, ако не можем да надхитрим враг в гората?

Въпреки ужасното им положение тя се усмихна.

— Да вървим — каза той след малко и й помогна да излезе от ледения поток.

Кучето също излезе и се изтръска, сякаш не се беше случило нищо особено.

Каи се опита да направи същото — изтръска косата си, а после и якето си, мъчеше се да пропъди студа от тялото си. Едната златна пластина се изплъзна и падна на земята. Погледът на професор Канош се закова в нея, но той не направи опит да я вдигне. Каи я взе и я прибра при другата.

Професор Канош посочи надолу по реката.

— Не бива да спираме, иначе ще замръзнем.

— Но къде можем да отидем? — попита Каи. Зъбите й продължаваха да тракат.

— Първо, колкото се може по-далеч оттук. Номерът ще заблуди преследвачите ни само докато Марая не излезе от гората. Щом видят, че седлото й е празно, ще се върнат, така че дотогава трябва да сме се махнали.

— А после?

— Обратно в цивилизацията. Трябва да потърсим помощ. Да намерим хора, които са на наша страна.

Каи прочете тревогата на лицето му. Спомни си и обаждането, което бе прекъснала, когато я беше намерил. Чичо Кроу беше някаква важна клечка във Вашингтон, работата му беше свързана по някакъв начин с националната сигурност. Не й беше близък роднина и го беше виждала само няколко пъти, за последно на погребението на баща й. Но цялото племе пекот на практика представляваше един голям род. Целият клан бе плетеница от кръвни линии и семейни връзки. Имаше хиляда лели и чичовци. Но всички знаеха, че ако загазиш сериозно, едно обаждане до чичо Кроу най-вероятно ще оправи нещата.