Джеймс Ролинс - Дяволската колония

1 юни, 05:50

Национален парк Йелоустоун

Майор Ашли Райън не обичаше да играе ролята на бавачка.

— Само не ни се пречкай — предупреди той хлапето юта и посочи един камък недалеч от дърветата. — Седни там. И гледай кучето да не ми опикае раницата.

Джордан се намръщи, но се подчини.

Националната гвардия и индианците в Юта не се погаждаха — най-малкото по въпроса, който вълнуваше конкретния представител на гвардията. Райън още си спомняше караницата преди експлозията в планините. Ако индианците си знаеха мястото като всички останали, всичко щеше да мине чудесно.

Загледа се към Берн и наемниците му, които се бяха събрали на трийсетина метра от другата страна на дупката. Русият гигант имаше трима мъже, също като Райън. Бяха равностойни, ако не се брояха хлапето и кучето.

А Райън не ги броеше.

Берн гледаше към него с ръце на кръста и го проучваше също толкова внимателно. После високият ариец погледна към небето. Миг по-късно Райън също го чу.

Още един хеликоптер.

От постоянния грохот на роторите главата му вече пулсираше. Трите хеликоптера кръжаха в готовност. Пилотите вече бяха спуснали на земята четири изолиращи контейнера и бяха готови бързо да ги вдигнат и да ги изнесат от парка.

Погледна си часовника. Двайсет минути. Нямаше време за грешки. Чу се звук от още един хеликоптер. Райън погледна нагоре, когато първият се появи ниско над скалите и се спусна надолу.

„Какво става, по дяволите!“

От товарната машина полетяха въжета и по тях бързо се спуснаха хора. Бяха облечени в същата черна екипировка като наемниците на Берн.

„Мамка му!“

Инстинктивно се сниши. В същия миг проехтя изстрел и куршумът изсвистя над главата му. Подпрян на една ръка, Райън погледна към Берн. Ариецът беше насочил пистолета си към него.

Оръжието изтрещя отново.

Един от хората на Райън отлетя назад и падна по гръб.

На мястото на окото му зееше дупка.

Райън се хвърли към камънаците, където беше изпратил момчето. Инстинктът му заповядваше да защити цивилния. Отговаряше обаче и за още двама души.

— Прикрийте се! Веднага!

Трябваше да намерят защитена позиция. Камънаците щяха да свършат работа, докато не измисли нещо по-добро. В земята около него се забиваха куршуми. Джордан вече се беше скрил между камъните.

Двамата му войници — Маршал и Бойдсън — тичаха приведени до него.

Стигнаха камъните едновременно и се метнаха между тях.

Райън свали карабината си и намери цепнатина между два камъка. Преброи осем души, спуснали се от първия хеликоптер. Вторият се сниши като смъртоносно колибри и разтовари още толкова.

Двайсет срещу трима.

Силите вече не бяха равностойни.

05:51

Рафаел си погледна часовника.

„Хората на Берн вече би трябвало да овладяват повърхността“.

Заслуша се за стрелба, но се намираха твърде дълбоко под земята, а и големият златен фонтан, покрай който минаха на път към храма, ромонеше и водата се плискаше, докато преливаше през ръба на купата. Към всичко това се добавяше и бълбукането на мехурите в басейна.

Забърза със затаен дъх напред, следван от Ашанда и момичето. Двамата му телохранители вървяха няколко крачки напред — щит между него и останалите.

Геологът на Сигма погледна назад към бълбукащата златна купа и каза:

— Използват геотермалните течения, които минават оттук. Явно цялото това място се намира на края на естествения парен двигател, който задвижва хидравликата на басейна.

Продължиха напред, запленени от гигантския храм. Отблизо той изглеждаше още по-висок, поддържан от златните колони, украсени със скулптурни изображения на класове пшеница и кочани царевица, увити в лози.

„Възможно ли е това наистина да е модел на Соломоновия храм?“

Една част от него беше очарована от мисълта, но много по-голяма част усещаше опасността, надвиснала над всички тях.

Докато се изкачваха по стъпалата към притвора пред древната сграда, професорът обясняваше:

— Соломоновият храм, наричан често Първия храм в Йерусалим, бил първата религиозна постройка, издигната върху хълма Сион. Равините твърдят, че просъществувал четири века до унищожаването му през трети век преди нашата ера. Съществувал е по времето, когато асирийците разпръснали десетте племена на Израил.

Махна с ръка към сградата пред тях.

— Това е било тяхното място за молитви. Но същевременно е било и цитадела на познанието и науката. В много предания се твърди, че цар Соломон е владеел магически, неземни сили. Но онова, което за един човек е магия, за друг е наука.