Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Да, всичко мина гладко — докладва той. — Генетиката остава стабилна. След като направим основните изследвания, ще изпробваме стабилността на спиралата в различна среда и условия.

Това беше целта на зловещата работа на Петра в лабораторията й — да се отделят различните органи, като мозък, сърце, бял дроб и други, и да се запазят живи, за да могат да бъдат подложени на различни тестове. Детето на Аманда от самото начало беше предназначено за тази лаборатория.

— Мисля, че имаме основания да бъдем оптимисти по отношение на това момче — завърши той.

— Оптимизмът е без значение — възрази дигитално измененият глас, който бе като полъх на лед — макар Едуард да подозираше, че студенината му не е изцяло по вина на компютъра. — Важни са единствено фактите.

Едуард преглътна.

— Разбира се. Ще започнем да събираме конкретни данни в рамките на следващия ден.

— Трябва да се вземат образци от тъканите и да бъдат изпратени при първа възможност в Щатите.

— Разбрано. Получих списъка. Асистентката ми вече подготвя стволови и кожни клетки. Предстои да направим биопсия на червата и алвеолите и ще вземем проби от мозъчната кора и гръбначния мозък до края на деня. Имам обаче друг въпрос.

Мълчанието го окуражи да продължи.

— Майката… има ли окончателен консенсус какво да правим с нея?

Едуард можеше да познае отговора. Недалеч от лагера му в Сомалия имаше обширно гробище.

— Тя може да се окаже биологично полезна. Засега не знаем дали тези резултати могат да се повторят масово, или не става въпрос за нещо уникално в нейната генетика.

Огромното облекчение, което изпита, изненада Едуард. Представи си нежната обич на Аманда през потта и сълзите, силата в очите й, когато й отнеха бебето. Тази смес от сила и майчина закрила явно го беше трогнала по-силно, отколкото бе подозирал.

„Или може би съм просто уморен и емоциите надделяват“.

— Тук ли да я държим? — дрезгаво попита той. — На Утопия?

— Не. Плановете ни изискват тя да бъде върната в Щатите.

Отговорът беше неочакван и Едуард прехвърли различните сценарии през ума си. Аманда бе леко упоена за краткия път от Сомалия, за да мине по-лесно през митницата. Но пътуването до Щатите щеше да отнеме много време и рискът от разкриване беше далеч по-висок.

— Как смятате да…?

Прекъснаха го.

— Трябва да бъде прехвърлена в оп/инк лабораторията.

Едуард се подпря на бюрото. Беше виждал лабораторията за оплождане и инкубация само веднъж, но това му беше предостатъчно. Моментално разбра какво се изисква от него.

— Очакваме да бъде обработена и доставена на дубайското летище в осем сутринта — завърши гласът.

— Смятайте го за направено.

Връзката прекъсна, преди да изрече думите. Нямаха нужда да чуят потвърждението му. То се подразбираше.

Остана да стои още две дълги секунди. Облекчението, което беше изпитал за Аманда, се бе изпарило.

По-добре да беше получила смъртна присъда.

Включи интеркома.

— Петра, трябва да подготвим операционната.

— За каква процедура? — попита металическият й глас.

Той й каза, като отново си представи какво бе видял в клиниката за оплождане и инкубация, онова съвършено въплъщение на чистата наука, където моралът нямаше дума. Свят, в който значение имаха единствено методологията и резултатът.

Горчилката се надигна към гърлото му.

„Горката Аманда“.

2 юли, 18,39 ч.

Чарлстън, Южна Каролина

Кат прекрачи прага.

Ейми я следваше по петите. След първоначалния вик от шока и ужаса се беше смълчала. Големите стоманени врати се затвориха зад тях със съскане на въздух под налягане.

Кат знаеше, че не разполагат с много време. Скоро бягството им щеше да бъде открито.

След затварянето на вратите светлината стана приглушена, с лек червен нюанс, напомнящ на Кат командната зала на подводница от годините й във военноморското разузнаване. Уникалното осветление запазваше възможността да се вижда на тъмно. Или може би целта му бе да скрие отчасти ужасите, спотайващи се тук.

Пред тях имаше дълъг коридор, който отделяше две редици резервоари с гъста розова течност. Полупрозрачните завеси пред тях не скриваха онова, което се криеше вътре. Кат отиде до един от тях и разтвори завесите.

— Недей — изстена Ейми и стисна палката с две ръце, но въпреки това я последва. Явно изпитваше нужда да не се отделя от Кат — не толкова за защита, колкото заради човешката близост в това нечовешко място.