Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Целият остров създаваше сюрреалистично впечатление. Сякаш бяха попаднали в детски макет на град, в който отделните парчета още се търкаляха наоколо, за да бъдат сглобени и залепени.

Но с приближаването към центъра градът престана да бъде така фрагментарен. Сградите ставаха по-високи, по-лъскави, озарени от светлини. Започнаха да се появяват признаци на живот — количка за голф или автомобил на празен паркинг, малко магазинче с препълнени рафтове, неонова реклама в прозореца на корейски ресторант.

Въпреки това Тъкър подозираше, че островът е населен от съвсем малко хора, които най-вероятно бяха свързани по един или друг начин с Гилдията.

За него тази терористична организация още звучеше като нещо от евтин трилър. Но от друга страна, беше имал вземане-даване с много различни наемнически групи и частни военни компании с не по-малко цветисти имена — „Сабя“, „Титан“, „Глобална сила“. И макар да не се връзваше на разни конспиративни теории, знаеше, че военнопромишленият комплекс е пропит с корупция и машинации, създаващи куп тайни организации, които смесваха в едно въоръжени сили, разузнавателни служби, политически амбиции и дори научни изследвания.

Една подобна организация повече — какво толкова?

По-рано Ковалски го бе дръпнал настрани и му беше разказал какво се бе случило с майката на Пиърс, като намекна и за предишни сблъсъци с тази организация. Така че независимо от името на врага Тъкър и останалите в момента нахлуваха на негова територия — и беше по-добре да внимават къде стъпват.

Същото се отнасяше и за партньора му.

— БАВНО — нареди той на Каин.

Образът на екрана престана да подскача толкова много, когато овчарката премина от тръс в бавен ход. Тъкър се обърна и направи знак на останалите, скрити зад един жълт „Хъмър“. На каросерията зад големия джип имаше лъскав скутер, който предлагаше допълнително прикритие. След още една пресечка булевардът, подобно на другите централни оси на лъчите, свършваше в централен парк около въртящата се Бурдж Абаади.

Вечната кула се издигаше като сияеща скулптура в нощното небе. Всеки етаж се въртеше бавно, създавайки впечатлението, че цялата структура леко се поклаща на морския вятър. Само долните пет етажа бяха неподвижни. В тях се намираха лобито и сервизните нива, в това число електроцентралата, която събираше енергията от хоризонталните вятърни турбини, разположени между всеки два етажа.

— Не трябва ли да приближим още? — попита Грей.

— Няма нужда — отвърна Тъкър. — Паркът е целият в сенки, с много дървета и места за криене. Не искам случайно да се натъкнем на някой охранител. Оставете Каин да си свърши работата.

— Прав е — каза Сейчан.

— Нищо против — обади се Ковалски и прокара замечтано пръсти по плавната линия на жълтия скутер.

Останал малцинство, Грей кимна на Тъкър да продължи. Той прати Каин напред с кратка команда.

— РАЗУЗНАЙ!

Каин бавно се промъква напред, като се придържа към сенките. Движи се срещу вятъра, оставя миризмите да минат през него, вдигнатият му нос не пропуска почти нищо.

Надушва соя и водорасли от далечните вълни и пясък.

По-наблизо… удря го острата миризма на прясно окосена трева… сладък аромат на разтворили се нощни цветя.

А на фона на всичко това долавя воня… воня на пот, масло и тела.

Хора.

Спотайващи се хора.

Улавя всяка силна, отвратителна миризма. Остава в сенките, зад храстите покрай редицата пейки. Проследява всеки човек, докато не чува доволен шепот в ухото си.

ЗАБЕЛЯЗАН.

След това продължава напред.

Промъква се внимателно, със спусната опашка, напрегнати крака и щръкнали уши, улавящи всяко почукване, шумолене и скърцане. Вонята на човек избледнява зад него, отнесена от вятъра, за да остави място за нови миризми.

Спира.

Козината му настръхва от възбуда. Вдига нос и подушва отново, поема миризмата дълбоко в себе си, опитва я, разпознава я. Тръгва напред, като проследява следата във въздуха.

Миризмата идва от един пикап — той познава пикапите, возил се е на тях и е подавал глава навън на силния вятър. Но сега е друго. Хвърля се през откритото пространство и отново се озовава в сенките под колата — миризма, воняща на петрол и грес.

Измъква се от другата страна и проточва врат. Завърта се и прави няколко крачки напред-назад, за да е сигурен.

След това изскимтява тържествуващо и посочва.