Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Кат забеляза табелата в коридора.

„ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ОПЛОЖДАНЕ И ИНКУБАЦИЯ“

Пред себе си видя въплъщение на предназначението на това място.

Гола жена се носеше в гъстата течност — желатинова среда, която я предпазваше от образуване на рани от залежаване и държеше тялото й овлажнено. Коремът й беше подут, пъпът бе щръкнал, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Натежалите й гърди бяха провиснали, макар че никога нямаше да нахранят живота, растящ в нея. Главата на пациентката се подаваше над ръба на резервоара, очите бяха залепени, шията се извиваше назад, сякаш жената чакаше да сапунисат косата й. Коса обаче нямаше. Скалпът блестеше на слабата светлина, разкривайки шевове и електроди, потъващи в черепа. Други тръби влизаха в носа и устата и стигаха до уреди за следене, вентилиране и хранене.

— Какво са й направили? — ужасено прошепна Ейми.

Кат погледна по дългата редица, към другите жени, потопени в идентични резервоари, в същата замръзнала мъчителна поза, в различни етапи на бременност. Разбираше какво вижда. Жените тук бяха сведени до живи продълговати мозъци с една-единствена ясна функция.

— Превърнали са ги в безмозъчни човешки инкубатори — каза тя, треперейки от безсилна ярост и пронизваща костите й мъка.

Изпъшка и впери немигащ поглед в тях.

„И аз щях да свърша тук“.

По лицето на Ейми личеше, че тя е осъзнала същото.

Кат се сви при мисълта, че може да е на това място. Не можеше да съпостави този чудовищен акт с простите чудеса и мистерии на собствените си бременности, с отглеждането на мъничкия живот в себе си. Пропъди парализиращия ужас, като си спомни първия плач на бебетата си, мъничките уста, смучещи чувствителните зърна на гърдите й, докосването на пръстчетата, така настоятелни, така гладни.

Представи си другите четири сгради на комплекса, проучванията и разработките, извършвани тук — най-новите техники за вземане и запазване на яйцеклетки и сперма, развитието на процедурите за оплождане ин витро, последните иновации в отглеждането и трансфера на ембриони. Много от най-големите учени в тази област и генетици от целия свят работеха тук или бяха работили в миналото. Колко от тях са подозирали какво произтича от откритията им, какво се просмуква като токсичен отпадък, за да изпълни това място с отровата си?

Кат се извърна. Знаеше, че разполага само с половината отговори за загадъчната лаборатория. И знаеше къде да намери останалите.

— Хайде — каза тя. Усещаше, че времето им е на свършване.

Върна се в коридора между редиците. Беше забелязала остъклените кабинети в дъното и се насочи натам, като крачеше бързо, следвана от Ейми. Мислите й препускаха, прехвърляше различните стратегии за измъкване. Малко вероятно беше да има заден изход от тази лаборатория — не и при това, което се криеше тук. Единственият път към спасението бе оттам, откъдето бяха дошли, през червените врати и въоръжената охрана.

Оглеждаше се, докато вървеше към дъното — с надеждата да открие някакво оръжие или друг начин за измъкване.

Не беше единствената, която търсеше.

Ейми ахна зад нея.

— Денис…!

Без да се обръща, Кат се пресегна и сграбчи китката, й, преди да се е хвърлила към един от резервоарите. Ейми беше дошла с Кат, за да види какво е сполетяло сестра й.

— Това не е тя — рече Кат, като я придърпа към себе си. — Това е само обвивка. Сестра ти е умряла, когато е стъпила тук.

Ейми отначало се запъна, но накрая се предаде. Знаеше, че Кат е права. Забързаха заедно напред. Всяка от тях се нуждаеше от топлината на другата.

Коридорът свършваше с три кабинета със стъклени стени, гледащи към ужасното представление. Отляво и отдясно започваха други коридори, които вероятно водеха към по-малки лаборатории, складове и сервизни помещения.

Кат прочете имената, гравирани върху вратите. Запомни ги наизуст; смяташе да им потърси сметка, ако успее да се измъкне от това място. Тръгна към централното помещение, което бе и най-голямото. Надписът на вратата гласеше Д-Р НАНСИ МАРШАЛ, ДМН, АГ. Многото съкращения и титли сякаш заличаваха всичко човешко.

През стъклото Кат видя работещ компютър. Забеляза нещо странно в скрийнсейвъра. Сияещото изображение показваше двойната спирала на ДНК, която бавно се въртеше. Различните цветове представяха нуклеотиди, кодони и химични връзки. Кат се загледа в странната аномалия — трета протеинова нишка, която се виеше в генетичната матрица на двойната спирала, подобно на змия в тревата.