Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— След пет до десет минути.

Пейнтър се обърна отчаяно.

„Лиза, къде изчезна?“

След като й нареди да се махне от ресторанта, очакваше тя да му се обади минути по-късно и да му каже къде е, за да могат хората му да я приберат. Времето обаче минаваше без никакви вести от нея и започваше да го обзема паника.

— Директоре — обади се друг техник и посочи тъмен монитор. — Още не мога да получа сигнал от камерата на капитан Брайънт. Онази, която беше оставила на рецепцията. Или са я открили, или батерията й се е изтощила.

Пейнтър кимна, че е разбрал, и заговори на водача на екипа.

— Отдели двама души. Прати ги в клиниката по фертилитет. Искам пълен доклад за положението там.

— Разбрано, сър. Приключихме с разпита на персонала на ресторанта. Потвърдиха, че е дошла жена, отговаряща на описанието на доктор Къмингс. Поръчала си питие, след което внезапно, без никаква причина, напуснала сградата. Разпоредителят я видял да разговаря с трима мъже навън и каза, че тръгнала с тях. Според показанията му тя му казала, че очаква гости.

Пейнтър затвори очи. Лиза беше очаквала екипа му.

Нещо не се връзваше.

— Разширете периметъра на издирване — нареди той. — Вижте дали някой е забелязал накъде са заминали.

— Слушам, сър.

Кръвта туптеше в ушите му, но въпреки това чу плътния бас откъм вратата.

— Директор Кроу… ако обичате.

Обърна се. Шефът му, генерал Меткаф, стоеше на прага. Беше облечен в същия костюм, в който го бе видял сутринта. Още изглеждаше свеж и сякаш току-що изгладен. За лицето на генерала обаче не можеше да се каже същото. Беше изтощено, със зачервени очи и хлътнали бузи.

— Сър?

— Трябва да поговорим.

Пейнтър изобщо не искаше да чува тези думи. Меткаф разбираше сериозността на работата на Сигма и рядко стъпваше в централата. Предпочиташе имейлите, факсовете и конферентните разговори. Присъствието му тук не вещаеше нищо добро.

Пейнтър стисна и отпусна юмрук. Точно сега не бе моментът да го прекъсват, но нямаше избор.

— Можем да използваме кабинета на капитан Брайънт.

Отведе Меткаф до стъкленото помещение и разкара Джейсън Картър от стола на Кат. Младият анализатор продължаваше да работи върху един личен проект на Пейнтър.

— Дай ни няколко минути — каза Пейнтър на хлапето. След като останаха сами, той се обърна към Меткаф. — Какво има?

— Бях на среща с министъра на отбраната и началник-щабовете. Президентът също се появи за малко.

Пейнтър чу барабаните на войната, биещи в такт със сърцето му.

— И? — попита той, усещайки какво предстои.

— Закриваме Сигма.

Пейнтър поклати глава — не от неподчинение, а защото отказваше да повярва на ушите си. Очакваше сипна отрицателна реакция от шефа си, но не и това. И определено не толкова бързо.

— Кога? — попита той.

На лицето на Меткаф бе изписано съжаление, но гласът му не трепна.

— Трябва да прекратите всякаква дейност незабавно.

Това дойде на Пейнтър като удар в корема.

— Сър, имам агенти на терен, много от които в опасни ситуации.

— Отзовете ги. Прехвърлете всяка от тези ситуации на местните власти или нагоре по веригата на военното командване.

— А ако откажа… ако някои агенти не се съгласят…?

— Всякакви по-нататъшни действия ще се смятат за несанкционирани и за неподчинение. Може да се стигне до повдигане на обвинения в зависимост от спецификата на случая.

Пейнтър пое дълбоко дъх и загледа мъжете и жените, които работеха трескаво в гнездото от другата страна на стъклената стена. С периферното си зрение зърна проекта, върху който работеше Джейсън — родословното дърво на Гант бавно се въртеше на екрана като спирална галактика на мощ, студена и неуморима като всяко небесно тяло.

Пейнтър разбра истината.

Гилдията беше спечелила.

— Прекратете дейността си — нареди Меткаф. — И изтеглете всички агенти.

3 юли, 2,18 ч.

Териториални води на Дубай

Грей и екипът му бяха приклекнали в края на тъмното игрище за голф, скрити в сянката на клуба. Луната беше залязла, докато прекосяваха поляните, бързайки от една група палми към друга. Въпреки че нощта беше тъмна, етажите на няколко небостъргача наблизо сияеха ярко, осветявайки зелените площи.

Според предварителния инструктаж по-голямата част от охраната на острова обикаляше покрай брега и на пристанищата, но въпреки това имаше известна вероятност някой случаен патрул да ги забележи и тук.

А ето че беше изникнал и друг проблем. Грей свали сателитния телефон. Минута преди това се бе свързал с Пейнтър, за да докладва, че са стигнали до Утопия. Искаше му се изобщо да не се беше обаждал.