Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Пейнтър беше чул първоначалния разговор, свален след активирането на втората химикалка. Някой като че ли беше упоил и отвлякъл Кат и сега я държеше в плен.

Но след това нямаше нищо.

През последните дванайсет минути по линията цареше изнервяща тишина.

В момента не знаеше дали Кат е все още в клиниката, или е била преместена другаде. Опитаха се да проследят предплатения й телефон, но удариха на камък. Или нямаше обхват, или бяха махнали батерията.

Пейнтър беше готов да се свърже с правозащитните организации в Чарлстън и да им нареди да нахлуят в клиниката, но каква полза? Кат можеше да не е там или ако беше, похитителите й вероятно щяха да я убият преди издаването на разрешителните за обиск. Подобно начинание щеше също да издаде продължаващото разследване на Аманда и фамилията Гант.

А това не биваше да се допуска.

Мислите му прехвърляха различните ходове, сърцето биеше бясно в гърлото му, подхранвано от друг страх, от друга неизвестност.

„Къде си, Лиза?“

Разговаряше с приятелката си по телефона, когато получи сигнала от Кат. Щом разбра, че Кат е в беда, безпокойството му незабавно включи и Лиза — особено след като секунди по-късно един анализатор нахълта в кабинета му и му съобщи, че връзката с компютрите на клиниката е била прекъсната.

Успя да предупреди Лиза — и чу трясък на врата, след което телефонът й замлъкна.

— Установих връзка с хотела. — Агентът посочи монитора пред себе си. Играещият образ без звук показваше грима нападатели в някакъв коридор. И тримата носеха скиорски маски.

„Значи знаят за камерите“.

Единият почука и поклати глава, после втори се засили и изрита вратата. Тримата нахлуха в стаята и изчезнаха. В самата стая нямаше камери и нямаше как да разберат какво се бе случило след това.

Пейнтър установи, че гледа със затаен дъх. Заповяда си да диша. Паниката нямаше да е от полза нито на Лиза, нито на Кат.

След като телефонът на Лиза замлъкна, той незабавно се беше обадил на охраната на хотела и бе съобщил за нахлуването. Началникът му се обади пет минути по-късно. Това бяха най-дългите пет минути в живота му.

Когато най-сетне се чуха отново, изпита облекчение, но далеч не се бе успокоил. „Подгонихме нападателите, но стаята беше празна. Намерихме само чанта, мобилен телефон и багаж“.

Пейнтър гледаше случилото се на екрана. Двама души от охраната се втурнаха по коридора и тримата нападатели побягнаха. Единият стреля по приближаващите охранители и ги принуди да потърсят прикритие. След това маскираните изчезнаха надолу по стълбите.

Друг анализатор обърна стола си към него.

— Директоре, отново се обаждат от охраната на „Харбървю“.

— Свържете ме.

Когато говориха за последен път, охраната продължаваше да издирва Лиза.

— Съжалявам, сър, но не открихме никаква следа от приятелката ви в района на хотела. Разпитах персонала и гостите. Никой не е виждал да извеждат жена навън.

Пейнтър отново изпита облекчение. Щом Лиза не е била в стаята и не е засечена от камерите или персонала, може би беше успяла да избяга през прозореца.

Мъжът от другата страна стигна до същото заключение.

— Полицията оглежда местопроизшествието, но на мен ми се струва, че е избягала.

— Благодаря. Ако чуете или научите нещо…

— Вие ще сте първият, на когото ще се обадя.

Пейнтър си представи как Лиза бяга уплашена по улиците без пари и телефон, опитвайки се да се изплъзне от преследвачите и без да знае към кого да се обърне. Трябваше да стигне до някакво обществено място, да намери телефон. Тогава можеше да помогне за спасяването й. Агенти вече летяха натам. Щяха да пристигнат в Чарлстън в рамките на един час.

Надяваше се, че през това време ще получи повече информация и за местоположението на Кат. Пейнтър погледна към техника, които следеше устройствата и. Той му отговори с поклащане на глава.

„Още няма нови сведения от втората камера“.

Останал с време за размисъл, Пейнтър мереше с крачки комуникационния център. Започна да съставя най-вероятните сценарии. Лиза е била разкрита след намирането на рутера в кабинета на директора на клиниката. А тъй като камерите на Кат продължаваха да работят, нейното прикритие явно все още бе непокътнато.

„Никой не е направил връзка между двете“.

Това беше единствената светла нишка в черния облак — но той щеше да я използва.

Пейнтър все така крачеше напред-назад, когато Джейсън Картър се изпречи на пътя му. Младият мъж беше тънък като рейка, бивш моряк като Кат, само на двайсет и две. Според Кат светлокосото хлапе беше нещо гений в анализирането на разузнавателна информация. Оправяше се и доста добре с компютрите. Бяха го изхвърлили от флота, защото бе блокирал сървърите им с най-обикновено блекбъри и айпад — или така гласеше легендата. Накрая Кат успя да го открадне за Сигма.