Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Сейчан стоеше със скръстени ръце и също не изглеждаше впечатлена.

Грей си спомни интимното изживяване в банята. През онзи кратък момент тревогите за семейството и мисията бяха избледнели. Съществуваше в простата чистота на докосването и възможностите. Умът му се бе изчистил и парчетата от дразнещия пъзел се бяха наредили сами, без участието на съзнанието му. Отговорът се бе появил напълно оформен, сияещ с увереността на истината.

Може би той беше единственият убеден в правотата си.

Дори Пейнтър реагира резервирано на откровението му.

— Мога да проверя. Може би до сутринта…

— Не можем да чакаме до сутринта. Аманда може да бъде преместена отново или наранена. Трябва да се възползваме от тъмните часове, които са ни останали.

— Това означава да хвърлим много ресурси само въз основа на едно предчувствие — възрази Пейнтър. — Можете да издъните прикритието си и ако не друго, да покажете на противника си, че знаете, че Аманда все още е жива.

— Знам, че съм прав — не отстъпваше Грей.

— Откъде си така сигурен? — попита Сейчан.

Грей се върна при прозореца.

— Защото вълноломът около Утопия е същият като онзи, който можем да видим оттук около палмовите острови.

Отново дъхна върху стъклото и допълни рисунката си с вълнолом във формата на лунен сърп около звездата на острова.

— Луна и звезда — каза той и мушна с пръст символа.

Сейчан ахна.

Ковалски изруга.

Тъкър сви рамене.

— Не схващам.

Грей го погледна и едва сега си спомни, че той няма представа за Гилдията.

— Това е основният символ на една тайна организация, извършваща терористични актове по целия свят. Директорът вече подозира, че именно те стоят зад отвличането на Аманда.

— Ако го знаех, нямаше да го подмина просто така, нали? — измърмори Ковалски.

Тъкър обаче поклати глава.

— Полумесец и луна. Подобна емблема може да се види на повечето арабски национални флагове. Обединените арабски емирства са ислямска страна. Дизайнът на островите може просто да представя този техен символ.

Пейнтър се съгласи с него.

— Той е прав, Грей. Но въпреки това ме убеди, че островът си заслужава да бъде проучен. Наредих на екип да събере информация за онова място. Вече намерих снимки в мрежата, показващи строящите се небостъргачи в централната част. Впечатляващо. Няколко вече са заети от различни фирми, а останалите места — от корпорации от цял свят. Доколкото виждам, охраната е доста сериозна.

— Именно затова поисках да тръгнем натам през нощта. Докато е тъмно.

— Идеята не е добра. — Пейнтър звучеше така, сякаш четеше доклад. — Разполагат с радарна система за наблюдение, обхващаща целия остров. Ще ви засекат от километър и половина.

— В такъв случай трябва да приближим максимално и да използваме водолазни костюми, за да…

— Май мога да предложа по-добър начин — каза Пейнтър и въздъхна дълбоко. — В района има един човек, с когото ще се свържа. Името му се появи при първоначалното събиране на информация от Дубай. Занимава се с изваждане на потънали съдове и товари. Има две подводници, с които може би ще ви помогне да стигнете до Утопия. В момента се занимава с проучване на морското дъно за някакъв подводен хотел, чието строителство тече в момента.

— „Хидрополис“ — каза Грей, спомняйки си последното допълнение към морските чудеса на Дубай.

— Именно.

Съдейки по гласа му, Пейнтър не беше особено склонен да ангажира трета страна, особено този човек.

— Директоре, ако му нямате доверие…

— Не е това. Може да му се вярва. Работил е върху множество свръхсекретни проекти за правителството и дори за военните.

— Тогава какъв е проблемът?

Последва нова тежка въздишка.

— Той е бивш приятел на Лиза.

Ковалски се извърна и измърмори под нос:

— Сега се вкарахме във филм.

2 юли, 16,34 ч.

Чарлстън, Южна Каролина

— И Джак се е съгласил да помогне? — попита Лиза.

Стоеше до отворения прозорец на балкона на втория етаж на „Харбървю Ин“, историческа сграда в сърцето на Чарлстън с изглед към реката и крайбрежния парк.

— Съгласи се — рече Пейнтър. — Дори се съгласи да запази среднощната мисия в тайна от останалия екипаж на „Дийп Фатъм“. Лично ще управлява подводницата.

Лиза затвори стъклената врата и се върна в хладния лукс, поддържан от климатиците. Стаята й имаше легло с балдахин и стари мебели, а също и гола тухлена стена с работеща камина. Целият този разкош трябваше да отговаря на прикритието й.