Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Грей беше чел и за други проекти в страната — подводен хотел „Хидрополис“ с площ единайсет хектара; проектиран от германци плаващ дворец, направен изцяло от лед и с подходящото име „Синият кристал“, а още по-навътре в морето се намираше частично завършеният остров Утопия във формата на морска звезда и защитен от вълнолом, извит като лунен сърп, замислен както за туристи, така и като корпоративен анклав поради уникалната си изолираност.

Тук, в Дубай, природата сякаш нямаше думата пред възвишените мечти на човека.

— Трябва да опиташ душа, Пиърс. — Ковалски излезе от банята с кърпа около слабините. — Има струи, които уцелват всички подходящи места — и някои неподходящи.

Изглежда, че мечтите на някои хора не бяха чак толкова възвишени.

Грей обърна гръб на градския силует. Раменете му още бяха в мехури и душът изобщо не му изглеждаше примамливо предложение.

„Може би една вана“.

Групата се беше настанила в апартамент с две спални. Ковалски и Грей бяха в едната, а Сейчан в другата. Тъкър и Каин заемаха дивана в дневната, където имаше маса за билярд, мокър бюфет и огромен телевизор с плосък екран. Грей чу, че текат новините на Би Би Си.

— Отивам да видя дали Тъкър иска да изгуби няколко кинта на билярд — каза Ковалски и тръгна към вратата, докато намяташе халат, оставяйки кърпата да падне на пода.

Грей тръгна към банята.

Нямаха какво да правят, освен да чакат допълнителни сведения от централата на Сигма.

Пейнтър събираше данни за полетите от и до Сомалия, като сравняваше маршрутите, по които похитителите на Аманда биха могли да стигнат Дубай. Освен това проверяваше митническите декларации на пътниците и митническите доклади, като следеше за лица, които да приличат на Аманда — някой можеше да се опита да я прекара с фалшив паспорт. Един екип преглеждаше записите от камерите на международното летище на Дубай.

Грей не таеше особена надежда. Хората му вече бяха прекарали цял час на летището и обиколиха всички изходи и районите за багаж, за да видят дали Каин няма да може да открие миризмата й.

Без резултат.

„Може изобщо да не е идвала тук — или да е дошла и да е заминала“.

Не му се вярваше, но и не можеше да каже защо точно. Беше по-скоро като предчувствие — нещо, което те тормози подсъзнателно, нещо, което пропускаше.

Пусна водата, провери я на топлина и след като остана доволен, бавно свали ризата си. На места платът беше залепнал за спуканите мехури по раменете му. Със стон успя да се отърве от ризата, свали останалите си дрехи и влезе във ваната.

Беше чудесна агония да се потопи в димящата жега.

Остави ваната да се пълни, докато не заля корема му. Наведе се напред и обви с ръце коленете си, като внимателно опъваше кожата по раменете си.

— Мили Боже, Грей… гърбът ти изглежда ужасно.

Извъртя се към вратата. Сейчан стоеше на прага, без да се притеснява от голотата му. Той беше твърде уморен, за да се смущава. И двамата се бяха виждали в добри и лоши ситуации. Какво означава малко гола кожа?

Завъртя кранчето на водата.

— Добре съм. Какво има?

— Не си добре. Защо не каза на някого, че си изгорял толкова лошо? Отивам за медицински пакет. Вземи. — Тя пристъпи в банята и му подаде сателитния телефон. — Обаждане от Сигма.

Грей взе телефона.

— Директоре?

— Грей, просто реших да те държа в течение, докато имам свободно време.

Грей се надигна във ваната.

— Някакви новини?

— Боя се, че не. Претърсихме всички записи от летището в Дубай. Не намирам никакви данни, че Аманда е минавала оттам. Ще продължа да наблюдавам летището и документите на пристигащите самолети, но освен това разширих търсенето и върху заминаващите. Трябва да имаме предвид, че е възможно вече да е била преместена.

— Ако наистина е така, малко вероятно е да я открием.

„Не и жива“.

— Ще продължа да търся — каза Пейнтър. — Но засега екипът ти остава на място. Дори да е заминала, може да не е отишла далеч и искам ти и останалите да сте в района.

— Разбрано.

Грей тъкмо затваряше, когато Сейчан се върна. Тя взе телефона, остави го и потупа ръба на ваната.

— Кацай тук. С гръб към мен.

Отвори военния медицински пакет и извади тубичка с крем против изгаряне и марля с гел на водна основа.

— Не е нужно да…

— Мога да накарам и Ковалски да го направи. Но подозирам, че и на двамата няма да ви хареса.

Грей въздъхна тежко, надигна се и седна на ръба на ваната. Сейчан много внимателно изсуши кожата му. С. периферното си зрение той зърна отражението й в огледалото. Тя разтърка крема между дланите си и ги постави върху сгорещената му кожа.