Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Разбирам.

Погледът му се задържа малко по-дълго от необходимото върху нея. Явно му се искаше да разбере кого точно представлява тя, но знаеше, че не е разумно да зададе направо въпроса. Желязното прикритие на Лиза беше изградено така, че да събуди личния интерес на директора на клиниката, и явно имаше успех. Беше й предложена обиколка, наред с пълен ценоразпис на услугите.

— Какво ще кажете да се върнем в кабинета ми? Мога да ви предложа брошури, обясняващи всяко ниво на услугите ни, в това число отчети за извършеното. И разбира се, ще се радвам да отговоря на всички ваши въпроси.

Кабинетът му се намираше на етажа над работните помещения. Приличаше на библиотека от махагон, с шкафове за книги покрай стените, награди и дипломи в рамки, сред които диплома от Харвард, неговата Алма матер. Подобно на самата обиколка, помещението имаше за цел да впечатлява. Огромни засводени прозорци гледаха към парка и трите други сгради на комплекса.

Кранстън заобиколи тапицираното с кожа бюро, на което вече лежеше подготвена папка. Подаде й я, но Лиза не й обърна внимание, а се загледа през прозореца. Едновременно с това следеше зорко реакциите му. Освен докторската си степен по медицина Лиза беше бакалавър по физиология. Разбираше реакциите на тялото и можеше да ги чете безпогрешно като детектор на лъжата, но за разлика от машините, знаеше и как да манипулира тези реакции, за да постигне желания резултат.

Сега това умение можеше да й послужи.

— Какво има в онези сгради? — попита тя.

Кранстън остави папката и проследи погледа й.

— Крилото точно зад нашето е за изследване на донори и събиране на материал.

Лиза погледна триетажната постройка.

„Значи Кат е там“.

— Другите две са изцяло за изследвания — каза той. — Правим репродуктивни проучвания за дузина университети, сред които Токийският университет и Оксфорд.

Лиза обърна гръб на прозореца.

— Надявам се, че никакви биологични материали от моите пациенти, било то яйцеклетки или ембриони, няма да се използват за подобни проучвания без тяхното съгласие.

— Разбира се, че не. Имаме сериозна донорска програма, която осигурява необходимия материал. Позволете да ви уверя, доктор Къмингс, че изследователската ни програма и услугите за пациентите ни са напълно отделни. Между тях няма пресечни точки.

— Много добре. — Лиза се върна при креслото срещу просторното бюро и седна, като постави чантата си в скута. — А сега позволете да бъда открита с вас, доктор Кранстън.

— Моля, наричайте ме Пол.

Тя се усмихна и отстъпи.

— Пол, трябва честно да кажа, че проучих и други центрове. И изборът ми се ограничава или до вас, или до една клиника край Филаделфия.

— Разбира се.

Кранстън външно запази спокойствие, но Лиза не пропусна да долови желанието му — по-добре беше да открадне клиент, отколкото просто да го спечели. Това беше стръвта.

— Но ви уверявам — продължи той, — че няма да намерите клиника с по-модерни технологии, най-нова екипировка и професионален екип, който се грижи за всеки етап от процеса.

Кранстън явно държеше на нейните въображаеми високопоставени клиенти — но доколко?

Реши най-напред да отпусне малко въжето, колкото да го изнерви малко.

— Разбирам и оценявам това, Пол, но Филаделфия е много по-близо до Вашингтон. Трябва да имам предвид и това удобство. За клиентите ми времето е особено важно.

Кранстън оклюма.

— Не мога да оспорвам подобно нещо.

А сега идваше ред на малка доза надежда.

— Но вашата клиника има едно характерно преимущество. Освен невероятната ви медицинска репутация, вие имате и великолепна социална репутация, отлично родословие, ако мога така да се изразя.

— В смисъл?

— Аманда Гант-Бенет.

Ъгълчетата на очите му се напрегнаха, когато тя спомена Аманда.

— Някои от пациентите ми са близки приятели на първото семейство — продължи Лиза. — Те знаят за деликатното положение на президентската дъщеря и че въпросът е бил решен във вашата клиника. В много отношения Вашингтон е като село.

И му се усмихна скромно.

Той отвърна със същото — точно както целеше.

— Една моя пациентка е изправена пред подобен проблем — безплоден съпруг. Помоли ме да се поинтересувам конкретно за донорската ви програма. Или ако позволите да я цитирам дословно, „щом е достатъчно добра за президентската дъщеря, значи е добра и за мен.“

Завъртя очи с престорено шеговито пренебрежение.

— В някои вашингтонски кръгове, независимо дали става въпрос за дамски чанти или модни течения, марката е единственото, което е от значение. Същото се отнася дори за избора на медицинското обслужване, а в този случай — за предпочитанията за донор.