Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Автобусът потегли, оставяйки след себе си задушлив облак изгорял дизел. Кат тръгна след него.

Клиниката по фертилитет в северен Чарлстън (КФСЧ) се намираше две преки по-нататък. Комплексът заемаше обширна площ и бе разположен насред малък парк с извисяващи се дъбове и палми. Наоколо имаше бизнес центрове и паркинги за камиони. Кат не познаваше този район — беше прекарала в Чарлстън няколко месеца, докато служеше в една оръжейна станция на Военноморските сили, но тя се намираше на брега на река Купър на пет километра оттук.

Докато вървеше към клиниката, извади мобилния си телефон, за да спази даденото обещание. Телефонът беше предплатен, свързан към идентификатора й. Прехвърли обаждането през Сигма, за да е сигурна, че няма да може да се проследи. Ако някой се опиташе да измъкне информация за разговорите, щеше да открие, че се е обаждала в местна заложна къща.

Чу се изщракване и груб глас отговори:

— Още ли си жива?

Мъжът й Монк правеше всичко по силите си да обърне нещата на шега, но тя долавяше прикритото напрежение в гласа му. Не беше очарован, че е приела тази мисия, но разбираше необходимостта от нея.

— Засега — отвърна с усмивка тя. — Тъкмо тръгвам към клиниката.

— Наритай им задниците.

Усмивката й стана по-широка.

— Точно такъв е планът.

Представи си Монк в апартамента им, с едно от бебетата на коляно. Повечето жени едва ли биха го нарекли красив с неговата бръсната глава и набито мускулесто тяло, но въпреки това усмивката му я караше да се разтапя. И никога не бе срещала мъж с по-голямо сърце, което сякаш растеше с всеки нов член на семейството.

— Нахрани ли Хариет? — попита тя.

Последва раздразнена въздишка.

— Да, скъпа. Освен това отидох до магазина и купих памперси. Ти върви да спасяваш света. Аз ще се погрижа за нещата тук.

Кат се беше надявала обаждането да изтрие опасенията, които се спотайваха зад жизнерадостните й приказки, но те като че ли само се засилиха.

— Монк, почти стигнах клиниката. Целуни Пени и Хариет от мен.

— Готово. И ще пазя онова, което имам за теб, когато се прибереш.

— Ах, моят галантен рицар — саркастично рече тя… но сарказмът й беше пресилен. Защото той беше нейният рицар. И винаги щеше да си остане такъв.

Гласът му стана дрезгав.

— И да се върнеш жива и здрава.

— Обещавам.

— Гледай да спазиш обещанието си. Ще го запомня.

Тя затвори, а денят като че ли бе позагубил от яркостта си. Жегна я чувство за вина, докато прибираше телефона.

„Какво правя тук? Трябва да съм си у дома“.

Въпреки това не можеше да пренебрегне наелектризиращата тръпка, когато стигна до района на клиниката и се съсредоточи върху предстоящата задача. Така беше при всяка мисия. Имаше задължения и беше добра в това, което правеше. И съзнанието, че семейството й е в безопасност — както беше винаги, когато и Монк е до нея — й помагаше да се успокои. Той бе нейната скала, дори на стотици километри оттук.

С подновена решимост мина през портала от ковано желязо във високата каменна ограда и се озова в зелен оазис насред бизнес парковете. Алеята се виеше покрай старателно подстригани ниски дръвчета, малки бълбукащи фонтанчета и грижливо поддържани благоуханни рози.

Някой беше вложил много средства и усилия да направи клиниката топла и гостоприемна, същинска райска градина, в която мечтите на безплодните двойки могат единствено да се сбъднат. Нищо чудно, че това място привличаше известни и богати клиенти от цял свят. В това число и дъщерята на президента.

Но пък от друга страна, комплексът бе собственост на филиал на една компания на фамилията Гант, занимаваща се с биотехнологии и генно инженерство. Клиниката, основана в началото на осемдесетте, беше краен резултат от изследванията в тази насока и предлагаше на клиентите си най-новите постижения в областта. Освен това имаше свои собствени изследователски проекти и привличаше учени чак от Япония. Продължаваше да заема челни места в изследването на плодовитостта и стволовите клетки.

През последните осемнайсет часа Кат беше проучила подробно клиниката — от екипа и клиентелата до последните й отчети и баланси. Знаеше всичко — откъде купуват чаршафите си, средното количество опасни отпадъци на ден и т.н. Колкото повече задълбаваше, толкова по-сигурна ставаше, че причината за отвличането на Аманда е скрита някъде в четирите сгради на комплекса.

Тази увереност идваше не от нещата, които беше открила, а от онова, което липсваше. След десетилетие събиране на информация по цял свят Кат се беше научила да надушва кога крият нещо от нея. По време на проучването бе стигнала до прекалено много необясними задънени улици и до неща, които не се връзваха помежду си. Най-лошото бе, че в един момент се беше натъкнала на непробиваема корпоративна защитна стена с алгоритми за криптиране, каквито се ползваха само от военните. Дори да можеше да я пробие, страхът я бе спрял. Самият опит щеше да вдигне тревога и да предупреди командващите тук, че някой души около вратата им.