Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Директорът поведе Лиза от чакалнята към дебрите на клиниката. Докато вратата зад тях се затваряше, друга се отвори. Някакъв мъж, най-вероятно санитар, стоеше на прага до рецепцията. Приличаше на питбул в болнични дрехи. Рецепционистката направи знак на Кат да приближи.

Тя пристъпи напред.

— Елате с мен — изсумтя мъжът, без да си направи труда да се поинтересува за името й.

Тя забърза напред, но спря при рецепцията, за да вземе визитка. Засуети се и уж неволно бутна поставката с картички.

— Ужасно съжалявам — каза Кат и се втурна да събира разпилените визитки.

Рецепционистката въздъхна раздразнено и вдигна няколко картички от пода до стола си. Кат използва момента да пъхне скритата в ръката й химикалка в чашката на бюрото. В нея имаше миниатюрна камера, която записваше картина и звук на пасивен микро SD чип. Малка антена позволяваше предаване на записаните данни при обаждане от мобилен телефон.

В чантата си имаше още четири подобни химикалки и смяташе да ги постави на ключови места в клиниката — или поне там, където можеше да стигне, без да буди подозрения. Ако се отвореше възможност, едно объркано момиче лесно можеше да се изгуби на подобно място и да се озове на места, където не би трябвало да бъде.

Но първо трябваше да си изиграе ролята.

— Върви — каза й рецепционистката и посочи страничната врата.

Кат се извини смирено и последва санитаря. Той я поведе извън света на градините и кадифето към стерилната среда на подове от винил и голи бели стени. Това беше болницата, скрита зад фасадата — строга и функционална.

Накрая стигнаха до къс остъклен прелез, който свързваше основната сграда с една по-занемарена постройка в дъното на комплекса. Докато вървеше, Кат забеляза, че четирите крила на клиниката са свързани по подобен начин. Явно нямаше нужда човек да се лишава от удоволствието на климатиците и да излиза на лятната жега, за да отиде от едно място до друго. Обърна внимание и на стъклените стени от двете й страни. Бяха дебели и като че ли бронирани.

Но пък често клиентите на клиниката бяха знаменитости или високопоставени лица от чужбина. Може би имаше нужда от допълнителни защитни средства.

Въпреки това я побиха студени тръпки, които нямаха нищо общо с климатиците. Това място се усещаше не толкова като убежище, колкото като затвор.

Влязоха в следващата сграда и Кат бе отведена в малка стая за прегледи, една от многото, подредени в дълга редица в това крило. Санитарят й подаде тесте формуляри, закрепени за клипборд.

— Попълнете всичко. След няколко минути ще дойдат да поговорят с вас.

Излезе, изглеждайки толкова отегчен, колкото и когато беше дошъл да я вземе.

Кат започна да попълва формулярите, когато чу тихото изщракване на бравата. Отиде до вратата и завъртя дръжката.

Беше заключено.

Намръщи се и се опита да сподави надигналата се паника. Заключването на вратата може би беше изискване на протокола, целящ запазване на поверителността. Така или иначе, връщане назад нямаше. Трябваше да изиграе ролята си, но нещо в това място определено не беше наред.

Надяваше се Лиза да е по-добре.

— Както виждате, вършим всичко на място — каза доктор Пол Кранстън, спирайки пред стъклената стена, гледаща към стерилната лаборатория за оплождане ин витро.

Лиза огледа критично помещението. Беше оборудвано по последна дума на техниката, с изолирани работни станции с лазерни орцитни скенери и микроманипулатори „Наришиге“ за оплождане на яйцеклетки. Всичко беше според най-високите стандарти, от маклеровите камери за преброяване до автоматизирания анализ на сперматозоидите, затоплящите блокове и криогенните камери.

Вече беше видяла хирургичното отделение, използвано за вземане на яйцеклетки и имплантиране на ембриони. Високотехнологичното оборудване на клиниката можеше да посрами повечето болници. Дори стаите за възстановяване спокойно можеха да се представят на кориците на водещи архитектурни списания с изисканите си линии, дискретно осветление и изящна украса.

Явно целта на обиколката беше да впечатлява.

И наистина впечатляваше.

— Ние сме всичко в едно — завърши Кранстън и се усмихна самодоволно. — От вземането на сперма и яйцеклетки до оплождането и имплантирането. Следим изцяло пациентите си, но определено ще бъдем радостни да работим с първокласни външни специалисти.

Лиза кимна.

— Сигурна съм, че някои от клиентите ми биха предпочели анонимността извън вашингтонските кръгове.