Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Беше се надявала да я разведат из донорския център и да успее да постави камера и там, може би дори да се опита да стигне и до другите две изследователски сгради. Сега това не изглеждаше особено вероятно, освен ако не проявеше повече дързост.

Отиде при заключената врата. Имаше шперц в токчето на дясната си обувка и сгъваем нож в лявата, но трудно щеше да обясни бягството си, ако я хванеха. Имаше и по-лесен начин.

Почука силно и завика умоляващо:

— Ехо! Трябва да отида до тоалетната! Моля ви, някой може ли да ми помогне?

Не след дълго вратата беше отключена.

Очакваше да види същия санитар — но вместо това се озова пред облечена в бяло стройна лекарка със сиви очи. Санитарят беше зад нея с поднос стъкленици за кръвни проби и няколко спринцовки.

Единственият сигнал за тревога беше, че една от спринцовките бе пълна.

Преди да успее да реагира, жената пристъпи напред и опря къса черна палка в корема й. Електрическият заряд изпращя високо в тясното пространство. Агония прониза цялото й тяло, концентрира се в корема й и стегна мускулите й. Крайниците й излязоха от контрол и Кат залитна настрани, на път да изпадне в конвулсии.

Лекарката явно очакваше това, подхвана я и я положи на пода. Санитарят затвори вратата и застана от другата й страна със спринцовка в ръка. Дори през болката от електрошока Кат усети как иглата се забива в шията й.

Полезрението й започна моментално да се стеснява.

Тя се опита да се съпротивлява, като се питаше как ли са я разкрили. Беше положила сериозни усилия да изгради фалшивата си самоличност на случайно минаваща жена, без роднински връзки в района — нищо, което би могло да се проследи и провери лесно.

За съжаление това се оказа фатално.

— Изглежда в по-добра форма от средната — каза жената на санитаря, като оглеждаше Кат, сякаш беше свиня на селски панаир. — Странно. Виж само мускулите й. Не виждам признаци за хронична употреба на наркотици или нещо подобно. Сигурни ли сте, че отговаря на стандартния протокол?

— Всичко е проверено, доктор Маршал. Току-що се е преместила тук. Няма работа. Няма семейство. Сменяла е градове три пъти през изминалата година, преди да дойде тук. Гейнсвил, Атланта, а сега и Чарлстън. Никой няма да забележи изчезването й.

Светът се нагъваше и затваряше около Кат.

Разговорът им я последва в забравата.

— В такъв случай е пристигнала точно навреме. Преди малко получих съобщение от Хижата. Искат още опитни образци.

Кат усети как якият санитар я вдига.

— Хижата? — попита той. — С какво се занимават там?

— Повярвайте ми, по-добре да не знаете.

2 юли, 22,20 ч.

Дубай, ОАЕ

Грей стоеше пред прозореца на хотела и се взираше във вълшебния силует на Дубай, изумруден оазис, кацнал между пустинята и синьото море. Небостъргачи и извисяващи се до облаците заострени кули сияеха от светлини, издигаха се от съвременната Мека на огромни молове, хотели и модерни жилищни комплекси, свързани с ивици неон с всички възможни оттенъци. Панорамата приличаше не толкова на град, колкото на светеща платка, бръмчаща с електричеството на целия регион.

Изглеждаше му невероятно, че само преди пет часа се беше намирал в страна, съсипана от войни, глад и суша — страна, управлявана не толкова от правителство, колкото от пирати.

А сега погледът му се рееше над град — чудо.

Разраснал се с шеметна скорост, Дубай бе изникнал като мираж от пустинята. Перлата в короната му беше небостъргачът Бурдж Халифа, висок над двеста етажа, най-високата постройка в света, приличаща на тънък планински връх на ръба на морето. Архитекти от целия свят продължаваха да си съперничат в изграждането на будещи благоговение проекти, в които имаше една обща тема — противопоставянето срещу природата и стихиите й. В рамките на града човек можеше да се излежава на слънчев плаж, а час по-късно да кара сноуборд в най-големия закрит ски курорт в света. А който искаше най-доброто от всичко, новооткритият хотел „Палацо Версаче“ имаше свой плаж с климатични инсталации, които да охлаждат туристите, докато се пекат на слънце.

Но най-големият от тези непокорни на природата проекти се намираше отвъд плажовете — прочутите изкуствени острови на Дубай. Техният хотел се намираше недалеч от Палм Джумейра, изкуствен архипелаг във формата на палма, който бе толкова голям, че се виждаше от космоса. Стъблото на палмата започваше от материка и се разделяше на шестнайсет листа, обкръжени от вълнолом във формата на лунен сърп. Изграждаха се още два подобни острова, които щяха да удължат десетократно бреговата линия на Дубай.