Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Сякаш някой беше разглобил човек на съставните му части и ги бе отделил за някакво страховито изследване.

— Какво е това? — изплака Аманда.

— Спасяваме живот — спокойно отвърна Блейк. — Продължаваме една руска изследователска програма, започнала през четирийсетте години на миналия век. По онова време са използвали кучета, за да открият колко дълго могат да запазят частите на тялото живи по изкуствен начин. Дори преди седем десетилетия и с грубите инструменти, с които са разполагали тогава, учените са успели да запазят отделените глави на опитните образци живи дни наред и в достатъчно добро състояние, за да реагират на звук, да се опитват да лаят и да мърдат уши.

Аманда поклати ужасено глава.

— А, това може да ви се струва отвратително, Аманда, но именно онези ранни експерименти довели до разработването на първия медицински вентилатор и първата машина за кардиопулмонарен байпас. Огромен скок напред в технологията, спасила живота на десетки хиляди души през следващите десетилетия.

— Но това… — Аманда махна немощно към прозореца.

— Това е също толкова важно и революционно. Животинският модел може да се използва само до определен момент. И с все по-големия напредък в областта на нанотехнологиите, микрохирургията, неврологията, кардиопулмонарната медицина и фармацевтиката, няма граници за нещата, което сме на път да постигнем. Това, което правим тук — експериментиране върху запазването на живота на основните тъкани — обещава не само да спасява живот, но и да го удължава.

Аманда долови екзалтацията в гласа му. Блейк открито свещенодействаше пред олтара на студената наука, където моралът нямаше дума. Той вярваше в истината на убежденията си непоколебимо като проповедник и подобно на всеки отдаден вярващ, се опитваше да приобщи неверниците.

Но тя нямаше намерение да се хваща точно на тези проповеди.

Движение в лабораторията привлече погледа й отново към ужаса вътре. Някаква фигура, облечена в защитен костюм с качулка, се появи от съседно помещение, носейки поднос с хирургически инструменти. Забеляза публиката при прозореца и погледна към тях.

Аманда разпозна студените воднисти очи над бялата маска.

Петра.

В същото време си спомни похвалата на Блейк за страховитите умения на сестрата, за таланта й, който щеше да приложи върху детето в утробата й. Погледът й се премести от лицето на Петра върху отрязаната глава. Нима възнамеряваха да направят същото на момченцето й?

Думите на Петра отекнаха в съзнанието й.

Ще се отпусна, след като видя плода й на масата за вивисекция в лабораторията.

Аманда впери поглед в подноса с острите инструменти.

Кръвта се оттече в краката й и тя се олюля.

„Защо?“ — изкрещя мислено. Защо точно нейното дете беше важно за тези отвратителни „проучвания върху продължителността на живота“? Какво се опитваха да открият в бебето й?

Петра пристъпи напред и остави подноса на една маса. Стомана издрънча в стомана. Звукът бе рязък като изстрел.

Клепачите на главата се вдигнаха.

Мъртви зеници погледнаха към Аманда.

Тя изпищя и в писъка й бяха събрани всички насъбрани ужаси от този ден. Падна на колене, усети как нещо поддава дълбоко в корема й. Между бедрата й рукна гореща течност.

Доктор Блейк клекна до нея и я подхвана.

— Водите й изтекоха! — извика той на Петра през стъклото, след което отново насочи вниманието си към Аманда. Потупа крака й. — Още малко остава.

Аманда затвори очи. Най-сетне беше разбрала къде е.

„Попаднала съм в ада“.

— Тя е в рая — каза Грей на групата в дневната и на Пейнтър във Вашингтон.

Беше включил сателитния телефон на говорител. Отиде отново до големия прозорец, който гледаше към града и морето. Далеч при хоризонта среднощното море беше озарено от сияние, сякаш лунните лъчи се отразяваха във водата. Но това не беше отражение или луната, а друго небесно тяло.

Грей дъхна върху стъклото и започна да рисува с пръст.

Петолъчна звезда.

— Новият остров Утопия има формата на морска звезда. — Грей се обърна към останалите. Пейнтър също слушаше от другия край на света. — Момчето в Сомалия каза, че Аманда била отведена в рая. Може би е разбрало погрешно думата утопия и е превело името по най-добрия възможен начин, като някакво място на небето. Или може би е чуло, че целта на похитителите е някакво място с формата на звезда, част от небето — или от рая.

— Или може би се хващаме за сламка — предположи Ковалски.