Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Рой, нали каза, че щяла да бъде в безсъзнание поне още десет-петнайсет минути?

— Би трябвало — според дозата и теглото й. Просто излязох да се преоблека, преди да я подготвя за прегледа.

— Нали те предупредих, че е в добра форма и яка. Не е като обикновените недохранени образци, които се озовават тук. Трябваше да го вземеш предвид, Рой. Можеше да се нарани.

— Съжалявам. Няма да се повтори.

Съдейки по същината на разговора, явно още нямаха представа за истинската самоличност на Кат и за връзката й със Сигма. Но къде се намираше? Люшна глава настрани, за да прецени обстановката. Вътрешно усещаше, че не е минало много време. Можеше само да каже, че са я преместили в друга стая, най-вероятно в същия комплекс. Помещението изглеждаше стерилно. Множеството полирани повърхности дразнеха очите й, а във въздуха се носеше характерната антисептична миризма на болница.

Инстинктът на Пейнтър за клиниката се беше оказал верен. Нещо тук не беше наред. Но какво? Защо я бяха дрогирали и отвлекли?

— Още не съм готова за прегледа — каза доктор Маршал. — Така че можеш да я откараш в килията й.

„Килия?“

— Нека да й мине упойката — довърши тя. — Ще бъде по-лесно да работим с нея, ако не е отпусната като парцалена кукла. Пък и колкото по-скоро се научи да се държи както трябва, толкова по-добре.

Доктор Маршал продължаваше да държи електрическата палка и почукваше с нея по носилката, може би, за да подчертае кой е шефът.

Санитарят Рой избута количката от стаята в слабо осветен коридор. Макар да нямаше прозорци. Кат усещаше, че се намира в някакво подземно ниво.

Рой спря при заключена врата и използва магнитната карта, която носеше на връв около шията си. Застана при главата й, завъртя количката и я вкара през двойната врата в голямо кръгло помещение с боядисани в успокояващо светлосиньо стени. Имаше маси и голям телевизор, който работеше с изключен звук. Отсреща имаше друга двойна врата в предупредително червен цвят, която бе също заключена.

Санитарят избута количката настрани. Кат забеляза, че жилищното отделение има книжни шкафове и душове, а по периферията — дузина малки стаички или „килии“, всяка със стъклена врата в метална рамка.

Само една жена стоеше зад вратата на една от килиите, облечена в синя престилка. Косата й беше късо подстригана, а на лицето й бе изписан страх и мъка. Тя опря длан на стъклото — или в знак на солидарност, или като предупреждение.

Кат обаче не можеше нищо да направи.

Поне засега.

Беше обърнала глава настрани и изучаваше червената стоманена врата. Едва сега забеляза релефния символ върху нея. Беше кръст, украсен със стилизираната спирала на ДНК. Усещаше, че каквито и тайни да крие тази клиника, отговорите им се намират отвъд този праг.

Но точно сега трябваше да се тревожи за друга врата.

Рой стигна до една празна килия — а такива май имаше много — и използва картата си, за да я отвори. След това нарами Кат. Изразът на доктор Маршал „парцалена кукла“ беше много точен. Кат не можеше да се държи на крака; ръцете й се отпуснаха безжизнено надолу.

Санитарят я замъкна до неоправения нар и я метна отгоре.

— Този път гледай да не загазиш.

Кат имаше достатъчно сили, за да го гледа как излиза. Докато затваряше вратата, тя забеляза чантата си върху носилката. Представи си записващото устройство вътре.

„Господи, дано някой да слуша“.

Вашингтон, окръг Колумбия

— Все още нямаме никакъв звук или картина — докладва техникът.

От противоположния край на помещението се обади един анализатор.

— Получавам сигнал от „Харбървю“.

Пейнтър посочи техника.

— Продължавайте да следите всички устройства на Кат — нареди той и тръгна към анализатора. — Покажете ми сигнала от хотела на Лиза.

Пейнтър пресече комуникационния център на Сигма, премествайки окото на бурята със себе си. Други анализатори и агенти се трудеха зад компютри и монитори, подредени в полукръг в дъното на помещението. Отляво имаше кабинет, отделен от центъра със стъклена стена.

Това беше командният център на Кат, нейното гнездо в гнездото. В тъмното пространство работеше един-единствен монитор, осветяващ лицето на главния й анализатор Джейсън Картър, който се беше прегърбил над клавиатурата и работеше по отделен проект.

От тази страна цареше пълен хаос. Пейнтър се опитваше да разбере каква е съдбата на Кат и Лиза. Непрекъснато следеше потока информация, а с лявата си ръка придържаше блутуут слушалката и очакваше още записи от устройството на Кат. Два монитора на стената показваха картина от двете химикалки, които беше активирала. Единият показваше рецепцията на клиниката по фертилитет. Другият беше тъмен, не предаваше образ.