Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Предназначението й обаче не беше такова.

Истинската й функция беше гравирана на едната стъклена стена на стерилното помещение — кръст, украсен със спиралите на ДНК покрай раменете.

— Покажете — каза той с дълбокия си баритон, който му бе служил така добре в миналото като посланик на Съединените щати, а сега и като държавен секретар.

Нарочно позволи в гласа му да прозвучи и известно раздразнение. Беше оставил Джими и Тереза на мъката им, за да се погрижи за фамилния бизнес, но искаше това посещение да бъде колкото се може по-кратко.

Ученият, доктор Емет Филдинг, облечен в бял комбинезон, с ръкавици, гети и качулка, го поведе към лабораторната маса. Върху нея имаше запечатан кристален цилиндър с приблизителните размери и форма на хокейна шайба, пълен с мътна зеленикавосиня течност. До него имаше статуетка от титан, която приличаше на рак без щипки и с шест крака. Равната метална черупка бе с диаметър около трийсетина сантиметра и напомняше на Робърт за противопехотните мини, все още дебнещи жертвите си из Югоизточна Азия, където бе преминала голяма част от дипломатическата му кариера.

Филдинг вдигна цилиндъра и го задържа в дланта си.

— Това е последното поколение — гордо рече той. — Половин милиона неврони, взети от мозъчната тъкан на човешки зародиш, за формирането на новия мозък. След като се имплантира, той ще комуникира с помощта на пет хиляди микроелектрода. Четирикратно подобрение в сравнение с предишното поколение.

Огромен напредък в сравнение с онова, с което бяха започнали.

Това беше любимият проект на Робърт. Беше научил за първите несигурни стъпки, направени в университета в Рединг в Англия през 2009 г. Един изследовател в областта на невророботиката беше открил, че няколко неврона от мозъчната кора на лабораторни плъхове, отгледани в културна среда, могат да бъдат свързани с малък робот на колела. Малкото устройство можеше да се управлява чрез стимулация с електроди и да образува нови синапси, докато се учеше да преодолява препятствия и да се ориентира в лабиринти. Малко по-късно друг учен от университета във Флорида направи следващата стъпка, като свърза двайсет и пет хиляди неврона от плъх със симулатор за полети. След време този миниатюрен мозък се беше научил да лети безупречно през планини и гръмотевични бури.

Години по-късно, използвайки финансовите и технологичните ресурси на фамилията, Робърт беше придвижил проучването на много по-високо ниво. Първоначално изследванията бяха част от по-мащабен проект, който продължаваше от десетилетия и целеше сливането на човек и машина като средство за продължаване на живота — цел, преследвана от Кръвната линия от столетия.

Но това изследване върху киборгите се оказа задънена улица. Стана ясно, че никога няма да стане приемливо средство за поддържане или удължаване на живота, особено предвид по-обещаващите проучвания върху стволовите клетки. Именно тогава Кръвната линия насочи вниманието си в нова посока, изоставяйки макросвета на роботите за сметка на микросвета на генетиката.

Но дори Робърт нямаше пълен достъп до най-новите начинания.

Вместо това беше оставен да наглежда този по-стар проект. Невророботиката все още показваше известен потенциал като доходоносна нова военна технология. Щом мозък на плъх можеше от години да управлява реактивни самолети, защо в бъдеще на бойното поле да не се появи нещо по-амбициозно?

— Позволете да ви демонстрирам хексапода — каза Филдинг.

Ученият отвори титаниевата черупка на рака, разкривайки микроелектрониката вътре. Постави невронния цилиндър в гнездото му и закрепи всичко на място. След това отнесе устройството в съседното отделение на стерилното помещение. То бе преустроено като тестов лабиринт — но не обикновен двумерен, а изпълващ цялото помещение с размери три на три метра — петнайсет нива тунели, шахти и спирали.

— Вече пуснах веднъж хексапода през лабиринта. Гледайте.

Филдинг пъхна подобната на рак машина през един отвор, затвори вратата и използва блутуут устройство, за да го активира.

По жлеба, минаващ по периферията на черупката, светнаха зелени светлинки. Металните крака се разпънаха и затропаха.

Робърт се наведе напред. Не изглеждаше особено впечатлен.

— Защо не…?

Устройството полетя напред на шестте си крака и набра скорост, докато не се превърна в размазано сребристо петно. Носеше се през тунелите с изумителна скорост и нито веднъж не направи погрешен завой. Беше запомнило идеално сложния път през лабиринта.