Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Вода, с резенче лимон.

— Професионалист до последно, Петра — шеговито я сгълча той. — Стига си се безпокоила. До довечера пратката ще бъде доставена. Може би след това ще успееш да се отпуснеш.

Лицето на Петра се надвеси още по-ниско над нея. Лъхна я миризмата на канела и цигари.

— Ще се отпусна, след като видя плода й на масата за вивисекция в лабораторията.

— Все забравям специалността ти, скъпа. Мислех си, че аз съм опитен със скалпела и форцепса… но ти ме засрами с умението си да превърнеш едно тяло в толкова много съвършени анатомични образци.

— Това е лесната част — каза Петра, докато се изправяше.

— Разбира се — каза той и леко се засмя. — Истинският ти талант се проявява в способността ти да запазиш тези образци живи.

„Живи?

Какво искат да кажат? Какви ги говорят?“

Аманда се опита да не си представя ужаса, но той така или иначе изпълни съзнанието й. Искаше й се да запуши уши с длани. Винаги беше знаела, че бебето й е застрашено — именно затова бе избягала от Щатите, но никога не й беше минавало през ума, че подобно нещо е възможно. Надхвърляше и най-лошите й кошмари.

„Не искам да чувам нищо повече за това“.

Мълчаливата й молитва беше чута.

Отляво изскърцаха панти. Тъмна сянка се надигна и се спусна над нея, заглушавайки светлина и звук. Капакът на ковчега й беше затворен.

Аманда потръпна в мрака, молейки се този сандък наистина да се превърне в неин ковчег, да се задуши, преди да кацнат. По-добре това, отколкото да позволи момченцето й да понесе жестокостите, които го очакваха.

„… да запазиш тези образци живи…“

Ужасяващите думи я преследваха в тъмното — наред с въпрос, който не я оставяше на мира.

„Къде ме карат?“

Планините Кал Мадо, Сомалия

— Определено са я държали в този лагер — каза Грей в сателитния телефон, с който се бе свързал с централата на Сигма. — Кучето на Тъкър потвърди миризмата на Аманда, преди адът да се отприщи.

Правилно беше подбрал думите си. Взираше се в димящите остатъци от палатката и горящите джипове. Останалите от екипа му вземаха мерки никой от оцелелите противници да не представлява заплаха. Хеликоптерът на капитан Алдън беше кацнал на пътя с все още запален двигател, перките му се въртяха бавно. Британски лекар от екипа на Алдън се грижеше за крака на Джейн.

Ковалски следеше действията му със загрижена физиономия. Въпреки разликите в размерите и пола, двамата бяха като две капки вода. Плашеща мисъл. Женски Ковалски.

Грей използваше сателитния телефон от раницата на грамадния мъж. Не знаеше дали Пейнтър е получил бележката му и искаше да се обади колкото се може по-бързо.

— Но защо искате да запазите оцеляването на Аманда в тайна? — попита Грей. Жестоката заблуда още го озадачаваше. — Разбирам страха от изтичане на информация, но да държите президента и семейството му на тъмно… това сигурно ги убива.

— Така е, но онези от администрацията — ако заподозрат, че тя е още жива, ще настояват за пълно мобилизиране на всички сили, за да я открият. Виж какво се получи дотук. За доброто на Аманда трябва да ограничим максимално информацията.

Грей пое дълбоко дъх. Постъпката на директора определено беше дръзка, но брутално смислена, особено в светлината на собствените му подозрения. Сподели ги с Пейнтър.

— Директоре, почти съм сигурен, че случилото се тук е било нарочно аранжирано, за да се създаде впечатление, че Аманда е била убита.

— Защо мислиш така? — попита Пейнтър.

— Заради жената на леглото. Беше руса, с ръста и телосложението на Аманда. Съдейки по корема и утробата, тя също е била бременна, вероятно дори в същата седмица. Но още по-важното е, че под кислородната маска устата й беше кървава пихтия. Някой не е искал да познаят по зъбната картина, че овъглените останки не са на Аманда.

Пейнтър запази мълчание, явно обмисляше чутото.

— Дори набързо извършеното секцио насочва към същите заключения — каза Грей. — Страхували са се, че останките от плода няма да отговарят на онези, които са записани при прегледите на Аманда.

— Значи са извадили бебето. — Гласът на Пейнтър беше станал дрезгав от ужаса, който се бе разиграл тук.

— Именно. И са го премахнали, за да прикрият следите си. Освен това надуших гориво в чаршафите. Явно последният войник е подготвял останките. Искали са да са сигурни, че тялото ще изгори до такава степен, та да не може да бъде взета ДНК проба. Ние обаче ги сварихме неподготвени, преди да си свършат работата.