Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Защо им е трябвало на похитителите да хвърлят толкова много труд? — попита Пейнтър, но въпросът му прозвуча така, сякаш го задаваше на самия себе си.

Грей все пак отговори:

— Явно искат всички да се откажат да я търсят. Ако светът мисли, че тя е мъртва, ловът приключва.

— Така е. Но се боя, че врагът ни е още по-умен.

— Какво искате да кажете?

— Помисли само. Знаели са, че приближаваме и ги принуждаваме да действат. Трябвало е да я преместят, но използваха ситуацията в своя полза. Като са инсценирали смъртта на Аманда, но същевременно постигайки и друга цел.

Грей се мъчеше да следва хода на мислите на директора. Знаеше какво беше сполетяло Пейнтър в Белия дом. И изведнъж разбра.

— Врагът е успял да хвърли вината за смъртта на Аманда върху нашата операция.

— Поне отчасти.

Когато Грей си помисли кой би могъл да има подобна цел, кръвта му се смрази. Съществуваше само една организация, която мразеше до такава степен Сигма.

— Директоре, да не би да намеквате, че Гилдията по някакъв начин има пръст в отвличането на Аманда?

Полезрението му се стесни, представи си ковчега на майка си, спускан в студената земя.

— Командир Пиърс, не можем да бъдем сигурни. Но така или иначе, Сигма получи сериозна синина — ако не и фатален удар.

Грей знаеше, че именно това бе целта на Гилдията от години. Неведнъж се бяха опитвали да унищожат Сигма, веднъж дори бяха предприели атака срещу централата им.

Затвори очи.

„Нима съм играл точно по свирката им и съм им свършил черната работа?“

— Какво ще правим? — попита той.

— Целта на мисията ви си остава същата. Да откриете Аманда. В момента само това е от значение.

Грей потисна гнева, пламнал в гърдите му. Прокара енергично пръсти през косата си, от което изгореният му гръб запротестира. Директорът беше прав. Трябваше да продължи мисията, което означаваше отговор на най-важния въпрос относно Аманда.

Откъде да започне търсенето?

Пейнтър зададе същия въпрос на глас.

— Успяхте ли да откриете някаква следа в палатката, която би могла да ви каже къде отвеждат Аманда?

Грей се загледа в димящите руини.

— Нямахме време. Може да е къде ли не.

Пейнтър въздъхна дълбоко — не от отчаяние, а изпълнен с решимост.

— В такъв случай започваме от нулата. Няма да се отказваме. Ще видя какво мога да направя тук. Искам ти и капитан Алдън да разпитате всички местни в района. Някой трябва да знае нещо. Несъмнено са пропуснали нещо в суматохата, докато са се изнасяли.

Грей споделяше мнението му. Врагът явно не беше очаквал екипът му да стигне до лагера толкова бързо — ако изобщо пристигне.

— Пиърс! — извика Тъкър.

Грей се обърна и го видя да му маха от пътя, който излизаше от лагера. Тъкър се дръпна настрани, за да стори път на дребна фигура. Беше Бааши. Грей го беше видял за последен път, когато момчето побягна в гората, след като едва не го застреляха.

Сейчан беше отишла да го търси.

Тя вървеше няколко крачки след него, като мъкнеше пленник, когото държеше за яката, а той се препъваше до нея.

Грей заговори в телефона:

— Директоре, ще ви се обадя отново след малко. Май намерихме нещо.

Прекъсна връзката и тръгна към групата. Капитан Алдън също вървеше натам.

Сейчан погледна Грей в очите, когато той застана до нея.

— Намерих Бааши да води това хлапе през гората. Вървяха насам.

Бааши кимна енергично.

— Аз му казва вие добри.

Тъкър беше пребледнял.

— Това е същото момче, на което скочих при потока.

Прав беше. Това беше детето, което Тъкър бе успял да завърже и да му запуши устата. Значи вързаното момче наистина е било открито от неприятеля. Нищо чудно, че трите джипа се бяха втурнали обратно към лагера.

— Явно е избягал по време на атаката ни срещу третия джип — каза Сейчан. — Бааши го е открил в гората и го е убедил, че нищо няма да му направим.

Съдейки по ококорените му очи, момчето явно се чудеше дали не е взело погрешно решение.

— Господин Тревър! — извика радостно Бааши и се втурна към британския капитан, който вървеше към тях. Потупа Алдън по гърдите и се обърна към другото момче. — За този човек ти говоря.

Когато видя обърканата физиономия на пленника, Бааши повтори думите си на сомалийски диалект. След това отиде като развълнуван гид при Каин и също го потупа.

— Той добро куче.

Докато траеше всичко това, Грей застана до Алдън.

— Вижте дали Бааши може да попита момчето дали знае къде са откарали Аманда.