Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Точно тогава насред гърмежите се разнесе нов звук.

Престрелката секна за момент, когато и другите го чуха.

Бумтене на ротори, което ставаше все по-силно.

Грей погледна към небето — беше твърде рано за тюлените. Оказа се прав. Познат сив хеликоптер се появи над върховете на дърветата откъм главния път. Беше същият, който бе атакувал и попилял базата на УНИЦЕФ.

Като че ли целият купон се изнасяше насам.

От гнездото под хеликоптера с писък излетя ракета, оставяйки след себе си диря от огън и дим. Насочи се надолу и улучи кабината на джипа, който се беше насочил към гората. Колата се превъртя във въздуха, след което експлодира и рухна на земята.

Зашеметен, Грей приклекна.

От задната кабина на хеликоптера зачатка картечница. На отворената врата висеше позната фигура, насочила оръжието надолу.

Капитан Тревър Алдън.

Грей си спомни как беше видял за последен път британския войник — в кулата на бронираната кола, зад картечницата. Явно беше успял да принуди хеликоптера да се приземи и го бе пленил. И сега британските специални части им се притичваха на помощ.

Решение, за което капитанът можеше и да съжалява.

Вторият джип, който беше взел пристигналия хеликоптер за съюзник и бе набил спирачки, рязко даде газ и се понесе през лагера. Хеликоптерът трябваше да се завърти във въздуха, за да насочи ракетите си.

Един войник се подаде през капака в покрива на джипа и нагласи на рамото си черната тръба на гранатомет. От такова малко разстояние нямаше начин да не уцели.

Грей вдигна пушката, но джипът правеше луди маневри през горящия лагер. Никога нямаше да улучи войника с гранатомета. Но намери друга мишена, която бе неподвижна.

Вторият варел с керосин, изхвърлен от експлозията, лежеше сред локва гориво. Цялото внимание на шофьора на джипа беше насочено нагоре и колата се носеше към него — или поне в неговата посока. Грей не можеше да разчита на шанса и да стреля в самия варел. Независимо какво показваха по филмите, подобни изстрели рядко предизвикват експлозии.

Вместо това трябваше да запали фитила на варела.

Прицели се през оптичния мерник и стреля в една тлееща част от дървената платформа. Дървото се пръсна и изхвърли живи въглени върху разлетия керосин. Пламъците лумнаха и се понесоха по дирята право към варела.

В следващия момент джипът се озова пред него и закри изгледа му.

Беше ли улучил момента…?

Експлозията изхвърли огнено кълбо във въздуха и запрати джипа настрани. Горящ керосин нахлу през отворените прозорци и подпали всичко.

Чуха се писъци.

Едната врата се отвори, разкривайки огнения ад вътре.

Точно тогава в кабината експлодира сандък с гранати и пръсна джипа на парчета.

Грей се просна на земята.

Хеликоптерът успя да се дръпне настрани и изчезна в пушека.

Грей се изправи и когато ушите му престанаха да пищят, установи, че стрелбата е спряла. Обърна се и видя Ковалски и Сейчан да влизат в лагера откъм пътя, поддържайки тънкото тяло на Джейн. Тримата явно бяха успели да се справят сами с последния джип, но не и без жертви. Майорът подскачаше на един крак, другият кървеше жестоко.

— Простреляна е! — изрева Ковалски.

Джейн го изгледа намръщено.

— Нищо ми няма. Твоята проклета воня би ме убила по-бързо от тази драскотина.

Алдън обаче явно бе видял, че един от хората му е пострадал.

Хеликоптерът зави и затърси безопасно място за кацане.

Тъкър също се появи от гората с кучето. Грей забеляза, че обективът на камерата е насочен към него. Сателитният телефон сигурно беше станал на буца стопена пластмаса в остатъците от раницата му.

Болката от изгорения гръб го прониза, докато претърсваше останките. Трябваше да се свърже с Пейнтър. Не можеше да чака. Директорът обаче го беше предупредил, че аудиосигналът през камерата не става за нищо. Грей не можеше да допусне съобщението да е бъде разбрано погрешно.

Намери парче плат от палатката с обгорени краища и използва овъглена пръчка, за да напише кратката бележка.

Молеше се картината да достига до Пейнтър.

Вашингтон, окръг Колумбия

Пушекът скриваше почти целия лагер. Нямаше много за гледане, особено след като хеликоптерът кацна, вдигайки вихрушка от отломки.

Пейнтър не беше единственият, който го осъзнаваше.

Министърът на отбраната още стоеше до Робърт Гант с ръка на рамото му.

— Върви — каза Дънкан. — Всичко приключи, Боби. Иди при семейството си. Нужен си повече на тях, отколкото тук.