Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Не можеше да позволи подобно нещо да се случи на друг.

Сейчан насочи своя „Зиг Зауер“ към войника. Грей беше клекнал близо до нея, на метри в гората, скрит от гъстите храсти. Докосна я с пръст по рамото, предупреждавайки я да не стреля — засега.

В другата ръка на Бааши, наполовина скрита от тънкото му тяло, проблесна метал; беше успял незабелязано да измъкне военен нож от задния си джоб. Изглеждаше дълъг като подлакътницата на момчето.

Гледката шокира Сейчан и доказа преценката й. Двамата с момчето бяха еднакви.

„Аз бях това момче“.

Но Бааши го очакваше сигурна смърт.

Сейчан се прицели и усети как пръстите на Грей се стягат около рамото й, нареждайки й да не стреля. Подчини се, но тялото й трепереше от ярост — и от доста срам.

„Защо Тъкър се бави толкова?“

Нуждаеха се от потвърждение от негова страна — или по-точно, от потвърждението на партньора му.

От ярката слънчева светлина Каин се озовава на тъмно, когато се шмугва между солидните подпори и се озовава под издигнатата дървена платформа. Тук е по-хладно. За момент е напълно сляп, докато зениците му се разширят достатъчно, за да свикнат с тъмното. Въпреки това ушите му са наострени, сетивата му се пресягат дълбоко в сенките. Използва ги всичките, за да запълни мрака със смисъл и съдържание.

Скърцане на дърво над него…

Тропот на пета върху дъски…

Равномерно падащи капки по-навътре…

Каин вкусва сенките с език и нос. Отпадъци и дири, масло и утайки. Някъде назад — по-остра миризма, от която козината му настръхва. Зловоние с намек за месо. Следва звука на тлъстите капки, подушва — падат някъде отгоре.

Кръв.

Но той не е тук заради нея.

Беше му дадена миризма, запазена в парче плат — миризма на сладко, на солено, на масло и на жена. Беше изпратен да търси още от нея. Повдига нос нагоре към дъските, между които се процежда кръвта. Подушва, вдъхва силния мирис, проследява следи във всички посоки.

И сред грялата тази буря от миризми открива една-единствена нишка, която свързва това място с онзи плат. Открил е целта си.

Насочва нос към миризмата и съобщава за успеха — но не с воя на дивото, който още е скрит дълбоко в него. Това не е неговият начин. Изскимтява тихо, гърлено, за да обяви победата си.

Чува думи в едното си ухо. Думи, от които се разтапя.

— Добро куче.

Въздъхва доволно и сяда; едва сега очите му следват празнините, останали незапълнени от миризмата и звуците.

От мрака към него светват две червени светлини, тънки и остри. Идват от устройства, закрепени за големи варели, вонящи на ръждив метал и горчиво масло.

Козината му настръхва отново. Опасност.

В края на гората Тъкър живее наполовина в собствената си кожа, наполовина в друга.

Чул е онова, което е чул Каин — скърцане и стъпки. И е видял същото, което е видял Каин — течност, процеждаща се между дъските. Кръв, масло или вода? Не може да каже със сигурност.

След това Каин насочва носа си нагоре и тихо изскимтява.

Успех.

Свърза се с Грей.

— Каин откри миризмата на Аманда в палатката. Била е вътре.

„И може би все още е“.

— Разбрано — прозвуча напрегнатият отговор. — Разчисти си пътя и стигни дотам. Идвам при първа възможност.

Точно когато Грей приключи, зърнестият образ на малкия екран се смени. Камерата на Каин показа два големи варела, разположени в пространството под палатката. Тъкър прочете надписа върху единия — КЕРОСИН. Най-лошото бе, че към тях бяха прикрепени два предавателя, осветяващи експлозивни заряди.

Обхванат от внезапна паника, Тъкър докосна микрофона на гърлото си.

— Командир…

Стрелбата заглуши предупреждението му.

Сейчан стреля и улучи мъжа с белега в лявото коляно. Той рухна с рев на изненада. Грей откри огън по войниците, събрали се от тяхната страна на джипа. Ковалски и Джейн започнаха да стрелят по останалите.

Сейчан се втурна от скривалището да защити момчето, което се бе проснало на земята при първия изстрел. Тръгна към поваления войник, като изстреля два куршума по друг командос, опитващ се да се скрие зад отворената врата на джипа. Белязаното чудовище на земята насочи пистолета си към нея, но тя го застреля в гърлото, грабна оръжието му и откри огън с двата пистолета едновременно по колата.

— Махай се от пътя! — изрева на Бааши.

Той скочи и се хвърли като подплашено еленче към гората.

Един командос, който беше успял да се настани зад кормилото на джипа, запали двигателя и натисна газта. Машината се понесе към нея.