Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Тъкър се загледа в калашника на рамото на войника, който продължаваше да рови в боклука.

„Няма да пратя Каин на сигурна смърт“.

Припомни си онзи болезнен момент в Афганистан. Отново чу пукането в очите си, когато спасителният хеликоптер се вдигна във въздуха, усети горещия вятър. Беше се вкопчил в Каин, и двамата окървавени в престрелката и от експлозията. Но Тъкър нито за миг не откъсна поглед от Авел, другия си партньор, който ги беше съборил, преди импровизираната бомба да се взриви. Ако Каин беше дясната ръка на Тъкър, Авел бе лявата му. Беше обучил и двете кучета, но така и не се бе оказал подготвен за този момент.

Авел тичаше долу на три крака, опитвайки се да се измъкне. Талибаните приближаваха от всички посоки. Тъкър се помъчи да се хвърли през вратата, за да се притече на помощ на другаря си, но двама войници го приковаха за пода.

Тъкър извика на Авел.

И беше чут. Авел спря и погледна нагоре, изплезил език. Ярките му очи го виждаха. Споделиха този последен момент.

Докато стрелбата не прекъсна завинаги тази връзка.

Пръстите на Тъкър се свиха около оръжието. Нямаше да забрави онзи урок. На лявото си рамо беше татуирал малка черна лапа, която да му напомня непрекъснато за Авел, за саможертвата му. Никога нямаше да пропилее отново живот по този начин, да прати друго куче на сигурна смърт.

— Трябва ми отвличане на вниманието — свирепо отвърна той на Грей. — Иначе Каин ще бъде застрелян, преди да е изминал и половината път до палатката.

Отговорът на отчаяната му молба дойде от неочаквано място — директно зад Тъкър.

— Аз направи — каза тънък глас, който се мъчеше да звучи храбро. — Не иска Каин застрелян.

Тъкър успя да се обърне навреме, за да види как Бааши изчезва в гората. Изруга под нос и се свърза с Грей.

— Бааши е тръгнал след нас. Чу ме. Мисля, че ще направи някоя глупост.

— Виждам го — отвърна Ковалски. — Ще го хвана.

Гласът му прозвуча секунди по-късно. Звучеше като победен.

— Това хлапе е като проклет заек.

През гората проехтя вик, идващ откъм тесния път.

— Иска варан! — викаше Бааши. — Ха ридин!

Тъкър си го представи как приближава джипа с вдигнати ръце.

Последва бърз разговор на местен диалект.

— Казва им, че майка му е болна — преведе Джейн по радиото. — Изминал дълъг път от селото си, за да стигне до доктора тук.

Пръстите на Тъкър се впиха в ръкохватката. Тримата войници, които се мотаеха из лагера, тръгнаха към портала, привлечени от суматохата. За добро или лошо, искането на Тъкър беше изпълнено.

Пресегна се и стисна топло Каин по ухото. Нямаха време за обичайния ритуал.

Изпълнен с опасения, той махна с китка, посочвайки с пръст палатката.

Каин се понесе като куршум през откритото пространство.

— Дааво! — извика Бааши.

— Моли за лекарство — каза Джейн.

Получи нещо друго.

Свирепо изтрещя автомат.

Сейчан гледаше как Бааши отскача назад, а пръстта експлодира пред пръстите на краката му. Събралите се пред джипа войници се разсмяха. Явно се забавляваха чудесно.

Някакъв здравеняк с неравномерен белег, който минаваше през брадичката и долната устна, от което изглеждаше непрекъснато намръщен, махна на останалите да млъкнат и тръгна напред с увереността на господар. Беше килнал каската си назад, бронираната жилетка беше разкопчана. С длан върху дръжката на пистолета си приближи Бааши, който се сви уплашено пред него.

— Джиифсо! — нареди мъжът. — Максбуус баад тахай!

Майор Джейн, която се криеше от другата страна на пътя с Ковалски, преведе тихо по радиото:

— Казва на Бааши да легне на земята, че е пленник.

Бааши се подчини, отпусна се на коляно и опря покорно длан в земята.

Войникът се ухили и долната устна направи физиономията му още по-гадна. Извади пистолета си.

„Ще екзекутира детето — но първо ще го измъчи“.

Сейчан си спомни друг мъж, друго оръжие. Онзи беше опрял нож в голото й гърло, тя чувстваше дъха му по бузата си. Беше два пъти по-тежък от нея, целият мускули. Изпратиха го срещу нея, когато беше на седемнайсет, за тренировка. Садист от най-отвратителните, перверзен хищник. Не можеше просто да я убие; възнамеряваше да я превърне в животно, преди да отнеме живота й. За да оцелее, тя трябваше да се подчини, да понася докосването му — но само докато не му отне ножа, когато страстта го накара да свали гарда си. Накрая го беше изкормила, но още си спомняше последиците от онзи ден, пълната деградация, властта на силния над слабия и най-лошото — какво беше унищожено завинаги у нея.