Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Всичко това беше заради Аманда Гант-Бенет.

И нещо по-лошо…

— Подобен ход е прекалено дързък за пирати — каза той. — Първо въздушна атака, а сега и блокада на пътя. Вече не се опитват да прикрият действията си, а вадят големите оръжия и се сражават до последно.

— Накъде биеш? — попита Сейчан.

— Това не е отбрана. А край на играта. — Той се обърна към нея. — Не биха действали толкова открито и безсрамно, освен ако вече не виждат смисъл да пазят в тайна местоположението си в планините.

По очите на Сейчан беше ясно, че е разбрала какво иска да каже.

— Или вече са преместили Аманда… — започна тя.

— … Или тя е мъртва — довърши Грей.

Аманда напъна кожените ремъци, които я държаха прикована към леглото. Преди няколко минути й бяха сложили система на дясната ръка и й направиха инжекция, от която умът й се замъгляваше. Бавно капеше физиологичен разтвор.

Искаше да изпадне в паника, но не можеше.

Спокойствието й се дължеше не толкова на упойката, колкото на равномерното писукане на монитора, следящ сърдечния ритъм на плода. Сестрата беше сложила колан с датчици на корема й, които бяха свързани безжично с апаратурата до леглото.

„Бебето ми е добре… бебето ми е добре…“

Това беше мантрата, която не й позволяваше да изгуби разсъдък.

Особено покрай цялата суматоха в палатката. Влизаха и излизаха хора в сини облекла, които се суетяха зад паравана. Войници изнасяха оборудване под надзора на доктор Блейк.

Някакво движение отстрани я накара да се обърне. Петра мъкнеше преносим анестезиологичен апарат към леглото й.

При вида на прозрачната маска с маркучи Аманда отново напъна ремъците, но вече се чувстваше ужасно слаба.

Доктор Блейк приближи и докосна китката й. Вдигна спринцовка, пълна с млечнобяла течност.

— Спокойно. Няма да позволим нищо лошо да се случи на бебето ви.

Аманда не можеше да го спре и той вкара иглата на спринцовката в системата и бавно натисна буталото.

Петра приближи маската към лицето й.

Аманда извърна глава настрани. Точно тогава един от медицинския екип избута паравана настрани. Най-сетне тя видя с кого беше делила палатката, кой лежеше на другото легло.

Изпълни я ужас.

Изкрещя, когато Петра сграбчи главата й и насила сложи маската върху устата и носа й.

— Спокойно, спокойно, всичко ще свърши за секунди — обеща й Блейк. — Три, две…

Мракът се сгъсти около нея, стеснявайки полезрението й до точка.

— … Едно…

После и точката изчезна.

2 юли, 13,55 ч.

Планините Кал Мадо, Сомалия

Грей крачеше покрай пътя. Слънцето бе напекло безмилостно чакъла и над него трептеше мираж. Грей и останалите се стараеха да останат под сянката на дърветата. Гората бе изпълнена с песента на цикади и, пойни птици. Нагоре по склона ги примамваха зелени: дървета, обвити в мъгла, като че ли приближаваха някакво райско кътче. Сякаш за да подсили впечатлението, лекият ветрец донасяше от време на време аромата на див жасмин.

Грей държеше сателитния телефон и обмисляше рисковете от установяването на шифрована връзка с централата на Сигма. Съдейки по атаките в Босасо и тук, явно към неприятеля изтичаше информация.

А точно сега екипът му имаше малко преимущество.

„Никой не знае, че още сме живи“.

Той искаше преимуществото да се запази. Пък и каква полза, ако се свърже със Сигма? Каква поддръжка можеха да му предложат? Търсенето на адекватен отговор щеше да издаде, че са живи и къде се намират. Не можеха да задействат дори тюлените, които очакваха сигнал в съседно Джибути. Екипът трябваше да се намеси и да се изтегли за съвсем кратко време. Хората на Грей имаха за задача да установят преди това местоположението на дъщерята на президента.

Ако се опиташе да се обади в Щатите и похитителите й научеха, че екипът му наближава позицията им, противникът щеше да бъде принуден да действа по-грубо и можеше да я убие на място.

Ясно беше какво трябва да прави. Пъхна телефона обратно в раницата си.

„Трябва да се оправяме сами, докато не я открием“.

След като взе решение, махна на Сейчан да дойде при него. Тя приближи заедно с Бааши, беше поставила ръка на рамото му. Грей забеляза колко покровителствено се държи Сейчан с момчето. Никога не я беше виждал да установява толкова бързо връзка с някого.

Той приклекна пред Бааши.

— Можеш ли да ни покажеш на картата къде е скрита другата болница? Онази с лошия доктор?

Момчето заби поглед в пръстите на краката си и поклати глава.