Джеймс Ролинс - Кръвна линия

„Или мъртви“ — помисли си Тъкър.

Сякаш за да подчертае мрачната му мисъл, друга ракета се взриви навътре в лагера. Каин трепна и се сниши.

Грей стисна капитана за ръката.

— Сам с нищо няма да помогнете на хората си — каза той и помъкна англичанина към вратата. — Елате с мен.

Алдън изглеждаше готов да спори, но майор Джейн подкрепи Грей.

— Командир Пиърс е прав, сър.

— Хайде да оставим споровете за по-късно! — извика Ковалски от вратата. — Хеликоптерът отново се насочва насам!

— Вън! Веднага! — нареди Грей.

Капитанът го последва с неохота. Заобиколиха колибата и тръгнаха между паркираните превозни средства.

Тъкър позна накъде ги води командирът. Той би сторил същото — щеше да използва всеки ресурс, за да оцелее.

Грей ги поведе направо към малкия бял танк с емблемата на ООН. Бронираната кола все още стоеше на същото място, където я беше видял преди. Миротворецът се беше качил в кулата и седеше зад картечницата. Дулото на оръжието димеше от стрелбата, но в момента хеликоптерът беше извън обхват от другата страна на лагера, макар че скоро щеше да се върне насам.

— Чудесна мишена си, войнико! — извика му Грей, докато шепа цивилни бягаха към тях. — Размърдай машината, помогни за защитата на лагера!

Тъмнокожият мъж с каска на главата беше млад, като че ли нямаше дори двайсет. В думите му се долавяше страх.

— Сам съм! — извика той с френски акцент. — Не мога едновременно да стрелям и да карам, мосю.

Грей се обърна към Алдън:

— Ето как можете да помогнете по най-добрия начин на хората си. Подкарайте танка. Привлечете вниманието на хеликоптера към вас и свалете кучия син.

Алдън го разбра.

— Ще направя всичко възможно, за да прикрия измъкването ви. — Капитанът посочи към две пустинни бъгита на петдесетина метра от тях. — И да нямат ключове, лесно ще ги подкарате. Просто пъхнете нещо остро в контакта и завъртете.

Следващите му думи бяха към подчинената му:

— Остани с тях, Джейн. Помогни им да се измъкнат, а аз ще видя какво мога да направя оттук.

Индийката изглеждаше вбесена, но знаеше как да приема заповеди и само кимна.

Грей стисна ръката на Алдън.

— И да се пазите.

— Вие също. — Капитанът спря само колкото да прегърне бързо Бааши. — Прави каквото ти казват!

— Аз… добре, господин Тревър.

Капитанът кимна и се качи в бронираната кола.

Грей поведе бързо останалите, като им нареди да си сложат слушалките.

Бъгитата пред тях бяха на практика двигатели, закрепени за рамката с колелата и с добавени седалки. Нямаше никакви прозорци, брони или врати. Тъкър обаче си беше играл с подобни машини сред дюните при Кемп Пендълтън. Преимуществото им беше в ниския център на тежестта и високите гуми, които бяха идеални за каране по пясък и преодоляване на препятствия.

Ковалски явно също имаше опит с тях и потърка доволно длани в панталоните си, когато стигнаха колите.

— Коя е за мен?

Зад тях затрещя картечница. Всички се втурнаха напред и се разделиха в движение. Грей и Сейчан се качиха в по-малката двуместна машина, а останалите се натовариха в четириместната, която имаше и пейка отзад.

Джейн стигна първа до мястото на шофьора, но Ковалски нямаше намерение да отстъпва.

— Аз ще карам! — извика той.

— Виж какво, момченце, имам сума ти часове тактическо…

— А аз пък нямам мозъчно сътресение. Така че мърдай, сестро!

Тя го изгледа така, сякаш й идеше да му отхапе главата, но наистина все още се олюляваше. Накрая отстъпи и му предостави шофьорското място. Той откри, че в контакта вече е пъхната отвертка, играеща ролята на ключ. Съдейки по рева наблизо, Грей също не бе имал проблеми със запалването.

Джейн седна отпред до шофьора, оставяйки малката пейка на Тъкър и момчето. Каин се сви запъхтян между тях. От възбудата малко се беше разлигавил.

— Дръжте се! — извика Ковалски и се ухили до уши.

Бъгито подскочи и се понесе напред като ужилен от стършел кон — точно когато оглушителна експлозия вдигна във въздуха един камион наблизо.

Отново ракета.

Тъкър се обърна. Хеликоптерът се появи над лагера и се насочи към тях. Тежката картечница М230, монтирана под кабината, затрещя и фонтанчетата пясък започнаха да ги настигат бързо.

Но те не бяха беззащитни.

Бронираният „Ферет“, пъргав на големите си гуми досущ като животното, на което бе кръстен 4 4 Пор (ferret). — Б.пр. , изскочи пъргаво зад тях и пресече пътя на атакуващия хеликоптер. Картечницата на кулата му затрака, насочена към птичката в небето.