Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Последва пръскане на слюнки.

— Стига си ми зяпала дирника!

Тъкър се загледа към вратата.

— На това му се вика висша дипломация — промърмори той. — Приятелят ти определено знае как се изглаждат отношения.

Тъкър беше включен в срещата в колибата — но не защото се нуждаеха от способностите му, а заради кльощавата черна ръка около врата на кучето му. Бааши направо се беше влюбил в Каин и онова, което бе започнало като ужас, сега изглеждаше като извор на сила.

— Не, отново ви казва — повтори момчето. — Не чул никой да говори за бяла жена в планини. Не тук. Изобщо.

На пръстения под беше разстлана карта.

Капитан Алдън беше клекнал от другата й страна, до момчето.

— Добре, Бааши. — Той се облегна назад и въздъхна. — Съжалявам, командир. Може да съм ви отклонил на километри от пътя ви напразно. Вестта може изобщо да не е стигала дотук.

Грей се взираше в картата.

— Беше си риск — призна той.

Сейчан долови характерното „щрак“ в гласа на Грей. Не виждаше очите му, но можеше да си представи как зъбчатите колелца се въртят. Все още нямаше намерение да се отказва.

И това не се отнасяше само за него.

— Мога пак да изляза — предложи Бааши. — Да обиколя лагера. Да задавам въпроси. А не само да слушам.

— Не — рязко рече Сейчан. Категоричният й тон изненада и самата нея.

Грей обаче я подкрепи.

— Сейчан е права. Едно е просто да подслушва и да съобщава какво е чул. Започне ли да задава въпроси, ще попадне на мушката на противника. Да не забравяме какво се случи с Амур Махди в Босасо.

— И рискът не е само за момчето — започна Сейчан. — Има и повече.

Грей я изгледа загрижено. Явно беше усетил напрежението й. Тя леко поклати глава — не искаше да продължи, нямаше си доверие. Момчето вече беше използвано и малтретирано като дете войник. Нима те постъпваха по различен начин, като го превръщаха в шпионин? Достатъчно лошо бе, че от СРП го използваха като информатор.

Сейчан се загледа в ръцете си и видя, че е сплела пръсти. Знаеше колко лесно е да поквариш подобна невинност и да я използваш за долните си цели. Та силните прекършваха слабите, превръщаха децата в чудовища, правеха от тях войници или разузнавачи, дори ги пускаха пред напредващата войска като живи детектори на мини.

Раздели ръцете си. Пръстите й намериха сребърния дракон на шията. Знаеше защо положението на момчето я беше засегнало толкова дълбоко, така лично. Осъзнаването я изпълни едновременно с гняв и срам.

Почти не помнеше детството си във Виетнам. Само отделни моменти, в които баща й не фигурираше. И й се искаше да може да забрави онова, което помнеше за майка си — как я бяха изтръгнали от обятията й, как мъже в униформи я извлякоха през вратата, пищяща и с окървавено лице. След това Сейчан беше израснала в мизерни сиропиталища в Югоизточна Азия, повечето време полумъртва от глад, а през останалото малтретирана — докато не се озова на улицата. Именно там, когато бе малко по-голяма от Бааши, Гилдията я откри и вербува. През следващата една година я бяха лишили не само от малкото останало детско, но до голяма степен и от човешкото в нея. Накрая остана само един убиец.

„Аз бях това момче — помисли си тя. — Тормозена измъчвана, превърната в роб“.

Но също така знаеше, че между нея и него има една важна разлика. Припомни си как Бааши си играеше безгрижно и щастливо с кучето. За разлика от нея той бе все още млад и достатъчно податлив, за да възвърне човешкия си облик.

Пръстите й се откъснаха от дракона, споменът за майка й се разтвори в тих шепот в нощта и нежни целувки по бузата — но дори тогава имаше сълзи, сякаш майка й беше знаела, че ще изгуби детето си.

От спомена изведнъж я осени нова мисъл.

— Тя е и майка — каза Сейчан, привличайки вниманието на Грей. — Дъщерята на президента…

Очите му се присвиха — и после се разшириха, когато разбра. Пръстите му намериха нейните и той стисна благодарно ръката й, но после не я пусна.

Тя сведе поглед. Искаше й се да почувства нещо повече, но в момента усещаше единствено загуба — загубата на детството си, на майка си, дори на Грей. Как можеше да иска повече от сърцето му, когато не беше сигурна какво е останало в нейното собствено?

— Тук Аманда ще се откроява не само защото е бяла — обясни Грей на останалите. — А и защото е бременна .

Алдън кимна.

— Рядко се случва да отвлекат жена в подобно положение. Някой може да е забелязал.

— И да се е разприказвал, ако имаме късмет. — Грей се обърна към Бааши. — Да си чувал нещо за бременна жена, която карат към планините наоколо? За жена с голям корем?