Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Алдън забеляза накъде е насочено вниманието на Грей.

— Подобни лагери се нуждаят от защита. Нападенията не са рядкост — заради лекарства и дори за вода. Сушата е опустошила почти целия район, допринася за глада и високата смъртност и прогонва хората от крайбрежието към планините.

Стигнаха кръга от колиби и откриха френски доктор, клекнал до дълга редица сомалийски деца. Една сестра приготви спринцовка и я подаде на доктора, който я заби в кокалестата ръка на първото момче.

Грей беше чел за последствията от гражданската война върху хората от южната част на страната и как стотици хиляди цивилни и техните деца са били принудени да се изселят. Всичко това водеше до епидемии от холера, дизентерия и хепатит. Все пак програмата за ваксиниране срещу дребна шарка и полиомиелит беше спасила живота на безброй деца.

— Това е контактът, за когото говорех — каза Алдън и посочи доктора. — В течение е с всичко ставащо в лагера, не пропуска нищо. Много ценен кадър е.

Грей погледна френския лекар — мъж на средна възраст с дебели очила и изгорели от слънцето нос и уши. Оказа се обаче, че е насочил вниманието си не към когото трябва.

— Бааши! — извика Алдън и пристъпи напред, махайки с ръка.

Шпионинът в лагера трепна, когато му биха инжекцията.

— Merci — благодари на френски тъмнокожото момче, спусна ръкава на туниката си и тръгна към тях. — А, господин Тревър. Дойдохте!

— Това ли е контактът? — промърмори под нос Ковалски. Очевидно не беше очарован. — На колко е? Четиринайсет?

— Всъщност на тринайсет — тихо отвърна майор Джейн. Тя се взираше с нескрито възхищение в началника си. — Капитан Алдън го спаси от група мюсюлмански бунтовници край Могадишу. Дете войник. Тогава беше само на единайсет, натъпкан с проклетите амфетамини, жестоко малтретиран, целият в белези от изгасени в тялото му цигари.

Сърцето на Грей се сви при вида на широката усмивка на момчето. То се втурна напред и прегърна капитан Алдън, който се беше отпуснал на коляно. Изглеждаше невъзможно да съчетае тази проста радост с ужасите, описани от майор Джейн.

Алдън прегърна момчето през кльощавите рамене й го поведе към групата.

— Това са хората, с които исках да те запозная, Бааши.

Момчето се усмихна отново и ги заразглежда, но Грей забеляза лекия страх в очите му, типичната предпазливост от срещата с непознати. Бааши се присламча по-плътно до Алдън. Явно старите рани не бяха заздравели напълно.

Кучето на Тъкър приближи и го подуши, за да опознае новия член на глутницата.

Очите на Бааши станаха като паници. От гърдите му се изтръгна тих писък на ужас.

— Айййй…

— Каин, ела тук — нареди Тъкър, когато видя страха на момчето.

Овчарката се върна до стопанина си.

— Долу — подсили Тъкър командата с жест. Коленичи до кучето си, но думите му бяха отправени към момчето. — Няма да те нарани. Обещавам. Той е добро куче.

И протегна ръка, приканвайки момчето да приближи.

Бааши стоеше като закован до капитан Алдън.

— Остави момчето на мира — предупреди Сейчан. — Личи му, че се страхува от кучета.

Ковалски изсумтя в знак на съгласие. Дори Джейн присви загрижено очи.

Тъкър не им обърна внимание и остана с протегната ръка.

Сейчан погледна към Грей за помощ. Той само поклати глава — спомни си показателите за съпричастност на Тъкър. Бяха много над нормата. Тъкър имаше свръхестествената възможност да прониква в душата на другия. И може би това не се отнасяше само за животни.

Алдън, който несъмнено бе свързан с детето, като че ли също споделяше разбирането на Тъкър.

— Всичко е наред, Бааши. Ако искаш…

Момчето гледаше кучето, наклонило глава на една страна, сякаш търсеше в себе си онази изгубена връзка, която имаха децата с всички мъхнати и топли неща. Накрая се отдели от крака на Алдън, като леко трепереше.

Погледът му нито за миг не се откъсваше от Каин.

— Той добро куче? — попита Бааши.

Тъкър кимна веднъж.

Бааши запристъпва напред, сякаш приближаваше ръба на бездънна пропаст.

Каин седеше нащрек, само върхът на опашката му потръпваше от вълнение. Бааши посегна към кучето. Каин проточи нос и подуши шумно.

Бааши се придвижи сантиметър напред — и това беше достатъчно.

Дълъг розов език изскочи напред и близна върховете на пръстите му. Опашката се размаха енергично.

— Харесва те — тихо рече Тъкър.

Усмивката на Бааши се появи отново — отначало колебливо, после по-уверено. Приближи достатъчно, за да докосне главата на Каин. Носът на кучето задуши ръката му.