Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Иглата потъна в корема на Аманда, вкарвайки изгарящата упойка. Пръстите й се забиха в тънките чаршафи на болничното легло. Гледаше всичко, отказваше да се извърне.

Болничната й дреха бе вдигната нагоре, разкривайки издутия й корем и щръкналия пъп. Един чаршаф я покриваше от кръста надолу — не че досега й бяха спестили униженията.

— Това би трябвало да е достатъчно, доктор Блейк — каза високата блондинка, докато изхвърляше употребената спринцовка в червен контейнер за отпадъци. Имаше лек германски акцент. Или може би швейцарски.

— Благодаря, Петра.

Британският доктор потупа ръката на Аманда. Подобно на сестрата, той беше в хирургическо облекло — но вместо типичното синьо, неговото беше старомодно, напълно бяло. — Ще приключим за няколко минути, след което ще можете да си починете. Знам, че денят е бил дълъг за вас.

Двамата я оставиха, за да довършат последните подготовки за процедурата.

Аманда нямаше друг избор, освен да чака. Погали корема си, за да вдъхне увереност на себе си и на детето. Забеляза кожените ремъци на перилата на леглото. Плашеше я, че не си бяха направили труда да я завържат. Това показваше пълната им увереност в охраната около палатката.

Впери поглед в ултразвуковия монитор — в момента изключен, но готов да влезе в употреба при предстоящата процедура. След пристигането й я бяха прегледали веднъж, за да установят положението на бебето, да измерят черепа и приблизителната дължина на тялото. Аманда не се бе съпротивлявала на първия ултразвук. Самата тя искаше да знае какво е състоянието на детето й не по-малко от доктора.

Накрая изпита огромно облекчение, когато видя пулса му, мъничките свити юмручета и бавните сънени движения. След внимателно преглеждане на сонограмата докторът обяви, че момченцето й е в чудесно здраве.

Но явно медицинският екип още не беше приключил с нея.

Доктор Блейк се върна. Петра носеше поднос голяма спринцовка и тринайсетсантиметрова игла Аманда беше подлагана на амниоцентеза през осемнайсетата седмица на бременността си, така че знаеше какво да очаква.

Петра почисти корема й със спирт, включи ултразвука и подаде смазаната сонда на доктор Блейк. Без да откъсва поглед от монитора, Блейк насочи иглата дълбоко в корема й. Болката беше минимална, като слаб менструален спазъм.

Аманда се извърна от монитора, когато иглата доближи спящото й дете. Беше твърде обезпокоително да гледа. Можеше само да си представя до какви поражения може да доведе и най-малкото погрешно движение.

В крайна сметка всичко мина добре.

Докторът умело взе проба от околоплодната течност и извади иглата. Аманда най-сетне се престраши да издиша. Сълзите внезапно размазаха зрението й.

— Наблюдавайте я за треска — нареди докторът на Петра. — И следете за вагинално кървене.

Сестрата кимна.

Доктор Блейк се обърна към Аманда.

— Няма нужда от сълзи. Поне засега. Ще получим резултатите от генетичните тестове чак сутринта.

Първата й амниоцентеза беше рутинна и целеше установяването на различни хромозомни аномалии, като синдром на Даун, и генетични нарушения, като кистозна фиброза. Но Аманда знаеше, че това не беше всичко, което търсеха докторите — нито тогава, нито сега.

Съобщението, което я бе накарало да избяга от Щатите, я беше предупредило, че бебето й е генетично различно — че има нещо, към което се домогват други. Аманда не разбра кой знае колко от останалото, но наученото беше достатъчно, за да побегне, преди да са дошли за детето й.

— Ако показателите са стабилни, детето ви ще живее. И ще бъде първото по рода си — продължи Блейк. — Ако не… е, тогава ще му мислим, нали?

И отново я потупа бащински по ръката.

Дори резултатите да бяха стабилни , Аманда знаеше колко ужасни ще бъдат последиците за момченцето й. А ако не бяха, медицинският екип сигурно щеше да прибегне до принудителен аборт.

Обърна глава настрани. Не знаеше на какъв резултат да се надява на сутринта. Очите й отново се напълниха със сълзи и ръцете й намериха корема й. Беше сигурна в едно. Щеше да защитава бебето си до последния си дъх.

„Няма да им позволя да те наранят“.

Лагерен огън сияеше през платнената стена и очертаваше аления кръст, който бе забелязала на идване. Аманда отново видя необичайната му украса — извиващ се преплетен мотив, който вървеше по раменете му. Само че сега, след амниоцентезата и тревогите за хромозомни аномалии, тя разпозна шарката.

Това беше спиралата на ДНК.