Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Изведнъж си спомни и се напрегна. Думите отекнаха в главата му.

Един приятел на чичото на брат ми от района на Еил казва, че през селото му минала някаква бяла жена. Откарвали я към планините.

Грей отвори очи и заразглежда картата.

— Да знаете някакво селище на име Еил?

Алдън кимна и погледна крайбрежието.

— Малко градче, пиратско свърталище. — Той най-сетне почука по картата. — Ето тук, при този дълбок залив.

— Един от хората на Амур каза, че чули за някаква бяла заложница, която минала оттам. Ако отидем…

— Ще ви застрелят на място — прекъсна го Алдън. — А дори да успеете по някакъв начин да оцелеете, няма да ви кажат нищо. Всички си държат езика зад зъбите. Иначе ги чака смърт.

Грей си спомни как застреляха последния от хората на Амур.

Въпреки това Алдън не изглеждаше обезсърчен.

— Ако са тръгнали от Еил направо към планините, това може да стесни района на издирване. — Прокара пръст към вътрешността. — Съветвам ви да се обадите на шефа си и да му кажете да поиска сателитът да престане да търси кораба, а да се съсредоточи върху тази част от планините.

Пръстът му очерта район на картата.

— Но това са стотици квадратни километри — каза Грей.

— Така е.

— А инфрачервено претърсване? — предложи Тъкър. — Ако сателитът може да засича топлинни сигнатури и да стесни параметрите…?

— Възможно е. Но като се има предвид колко горещо е лятото тук, скалистите върхове задържат много топлина през цялата нощ. — Алдън се наведе над картата. — Имам по-добра идея.

— Каква?

Той се усмихна и погледна към затворената врата на спалнята.

— Май току-що намерих добра роля за горкия майор Пател.

1 юли, 16,55 ч.

Вашингтон, окръг Колумбия

Пейнтър седеше в кабинета си и се бореше с пъзела, от който го заболяваха зъбите. След сутрешния брифинг при президента се беше затворил в помещението без прозорци в централата на Сигма, на няколко нива под Смитсъновия замък и в същото време само на няколко крачки от коридорите на властта и до много от най-добрите научни институти и мозъчни тръстове на страната.

Беше получил видеозапис от Сомалия и бе прослушал разговорите. Нямаше съмнение, че екзекутирането на Амур Махди целеше да му затвори устата. ЦРУ вече мърмореше заради убийството на своя човек, макар да нямаше съмнение, че Амур беше играл двойна игра. И в този случай си беше получил заслуженото, озовавайки се между чука и наковалнята.

Въпреки това убийството му подкрепяше версията, че отвличането на Аманда Гант-Бенет не е обикновено пиратство.

Пейнтър беше сигурен в това.

Но какво точно беше?

Засега не беше отправено искане за откуп. Нямаше разговори между различните местни терористични групи, никой не бе поел отговорност. Ако те държаха дъщерята на президента, щяха да надигнат вой до небето.

Каква игра се играеше?

Пейнтър не можеше да се отърси от чувството, че отвличането на Аманда е свързано по някакъв начин с Гилдията. Може би тя беше използвана като пешка от някаква друга престъпна организация, която упражнява натиск върху фамилията Гант — разбира се, стига Гант да бяха истинските кукловоди зад загадъчната Гилдия.

Трудно му беше да съчетае тези подозрения с неподправения страх в очите на президента, с мъката в прегръдката на първата дама. Дори по-големият брат на Гант, държавният секретар, му се беше сторил напълно искрен с обещанието си, че ще открият Аманда.

Но това не означаваше, че няма замесени други членове на фамилията.

Насочи вниманието си обратно към монитора на бюрото. Прелисти с мишката дългия списък имена екрана, свързани помежду си с множество линии, бележещи роднинските връзки — бракове и деца, дори любовници и незаконно потомство. Схемата показваше генеалогията на клана Гант два века назад. Беше не толкова родословно дърво, колкото взаимосвързана матрица — толкова сложна, че се налагаше да бъде представена в три измерения.

С щракане и влачене той завъртя бавно матрица — спирална галактика на власт и влияние, започнала от основаването на страната. И все още незавършена. Беше мобилизирал историци и специалисти по генеалогия по целия свят, които се трудеха тайно върху пъзела и продължаваха да го попълват, показвайки реалните размери на древния клан. Съмняваше се, че някой някога е извършвал толкова подробен анализ на фамилията Гант.

Не пропускаше и линиите, които излизаха и влизаха обратно в матрицата. Далечни братовчеди, женени или омъжени за свои роднини — нещо, което не бе необичайно за подобни силни аристократични фамилии. Сякаш поколение след поколение никой не бе пожелал да се отдели твърде много от извора на власт и богатство.