Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Щом стигнаха, махнаха качулката и й бе наредено да се съблече по сутиен и гащета, за да я претърсят основно. След това се погрижиха за ранената й ръка, макар че кръвта продължаваше да се стича по пръстите й и да капе по пода. Позволиха й да се облече отново, но въпреки това се чувстваше полугола.

Напъна пластмасовата свинска опашка, с която я бяха завързали за металния стол. Опита се да се залюлее, но столът се оказа завинтен за пода.

Предаде се и мислено наруга небрежността си, без да пропусне да обвини и Грей.

„Ако кучият син не беше тръгнал така безразсъдно…“

Знаеше, че самата тя е не по-малко виновна. Беше действала толкова необмислено, колкото и Грей. И, това я смущаваше — още повече че знаеше причината. Помнеше онази целувка в болницата. И двамата се нуждаеха един от друг, макар и поради съвсем различни причини. Небрежната й постъпка сега беше резултат от целувката. Страхът за неговата безопасност и тревогата, че може да го изгуби, я бе заслепила и допускаше грешки.

Разбира се, че не биваше да се втурва презглава в алеята. Нима в предварителния инструктаж не ги бях предупредили за високия брой отвличания в града. Единственият балсам за егото й бе, че похитителите не бяха пирати.

Вратата на помещението най-сетне се отвори. Влязоха двама души. Единият носеше дебела папка, а вторият — стол като онзи, на който седеше тя. Столът беше поставен пред нея и мъжът, който й бе устроил засадата, седна на него и остави папката на коляното си. Имаше къса светлоруса коса, която оредяваше на темето. Беше грубовато красив по един особен начин.

Спътницата му — стройна индийка със светлокафява кожа и тъмносиви очи — застана сковано зад стол с ръка върху дръжката на пистолета си. Подобно на мъжа, тя носеше панталони в цвят каки и закопчана синя блуза; облеклото й беше безупречно изгладено и създаваше впечатление за униформа.

Сейчан я погледна в очите.

— Ти ни следеше цялата вечер. Беше със зелен саронг.

Жената не реагира.

Сейчан премести погледа си върху мъжа. Видя своя стара снимка, закрепена с кламер за папката — зърнеста, но нямаше как да сгреши.

— Нека позная. Нямате абсолютно нищо общо с Амур Махди.

— Мисля, че аз съм онзи, който ще задава въпросите — любезно, но твърдо отвърна мъжът с британския си акцент. Той отвори папката и прегледа първите няколко страници. — Предвид броя на псевдонимите ви, дори не зная как да се обръщам към вас.

— Какво ще кажеш за „най-лошият ти враг“? — кисело предложи тя.

Думите й накараха устните на жената да се извият едва-едва нагоре — не в усмивка, а презрително.

Мъжът игнорира предложението.

— Преди няколко години работодателят ви е извършил терористичен акт на наша земя, в Британския музей, организиран от терорист на име… — той прелисти няколко страници — Касандра Санчес. Доста гадно изпълнение.

Студени тръпки полазиха Сейчан. Касандра беше агент на Гилдията като нея, внедрена при Пейнтър Кроу, преди да стане директор на Сигма. Сейчан не знаеше почти нищо друго за операцията — само това, че жената е мъртва.

Още от залавянето си се опитваше да определи кои са похитителите й и беше прехвърлила различни варианти през ума си. Фигурираше в списъка на множество чужди разузнавателни служби заради дейността си за Гилдията. Акцентът й позволяваше да стесни възможностите. Можеха да са от ТРС, британските тайни разузнавателни служби, наричани понякога МИ-6, но у мъжа се долавяше нещо военно.

— Вие сте от СРП — заключи Сейчан.

Мъжът изправи гръб и я изгледа.

— Впечатляващо.

Специалният разузнавателен полк беше сравнително нов отдел на британските специални части, който се занимаваше с тайно наблюдение, целящо предимно подпомагане на контратерористични мерки. Там подбираха много внимателно кадрите си и бяха изключително потайни — и единствените от британските специални части, които приемаха и жени.

Сейчан се загледа в индийката.

Малцина знаеха нещо реално за дейността на СРП. Все пак можеше да се очаква, че имат свои агенти в Сомалия. Пирати бяха отвлекли неколцина британци през изминалото десетилетие, а селските райони, където не действаше никакъв закон, бяха тренировъчен лагер за ислямски терористи.

За съжаление явно беше попаднала случайно в мрежата им за наблюдение.

Мъжът потвърди подозрението й.

— Успяхме да внедрим софтуер за разпознаване в системата, управляваща камерите на летището. Извадихте късмет, че ви открихме ние. Доколкото разбирам, от Мосад са издали заповед да бъдете ликвидирана на място веднага щом бъдете забелязана.