Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Тъкър завърши разказа си за случилото се:

— От камерата видях, че Каин се оттегля някъде сред самосвалите, и отидох да го търся.

— И попадна в засада.

Тъкър се намръщи и погледна към кучето. Беше махнал жилетката му и я държеше на топка под здравата си ръка.

— Нямаше да го оставя в беда, командире. И никога не бих го направил. Каин се грижи за мен също толкова всеотдайно. Нямаше да съм жив, ако не беше той.

„И нямаше да се окажеш в опасност, ако изпълняваше заповедите“.

Но Грей реши да премълчи засега.

— Щом стигнах при камионите, Каин явно ме откри по миризмата и приближи, без да се издава — продължи Тъкър.

— И ти е донесъл пушката — не успя да скрие възхищението си Грей.

— Наредих му да обезоръжи противника. Добре е обучен.

Грей подозираше, че подобна координация не може да се постигне единствено с обучение и че е свързана по-скоро с необяснимата връзка между двамата — нещо много по-дълбоко от заповедите с жестове и думи.

Каквато и да беше причината, всички се бяха отървали живи и здрави, само с няколко драскотини. Групата на Амур беше ликвидирана — накарана да замълчи от наетите убийци, но благодарение на Каин сега знаеха, че дъщерята на президента се намира някъде в планините Кал Мадо на запад.

Преди да успее да формулира план за действие от тук нататък, Грей забеляза суматохата пред хотела. Преобърнати маси, катурнати сергии, изпотрошени стъкла. Мъже седяха на улицата и ближеха рани. Сякаш в района беше избухнал малък бунт.

— Какво е станало? — попита Тъкър.

— Нямам представа.

Грей забърза по стълбите. Лобито също беше разпердушинено. В съседния ресторант имаше телевизор, предаващ футболен мач. Неколцина мъже стояха безучастно сред хаоса и отпиваха чай, сякаш всичко е съвсем в реда на нещата.

Грей докосна микрофона на гърлото си и се опита да се свърже с Ковалски и Сейчан.

Отговор не последва.

Двамата с Тъкър се спогледаха разтревожено.

Хукнаха заедно нагоре по стълбите. Апартаментът им с две спални се намираше на втория етаж. Грей поведе по облицования с плочки коридор, застлан с износена персийска пътека. Приближи безшумно вратата.

Отвътре се чуваше рев на публика — телевизорът работеше и вероятно предаваше същия мач.

Грей извади пистолета си и докосна дръжката на вратата.

Тъкър задържа длан върху хълбока на Каин, готов да му даде команда.

Грей нахлу в стаята — и откри Ковалски, разположи се по боксерки на дивана в дневната. Притискаше кърпа с лед към дясното си око.

Почти не им обърна внимание, напълно погълнат о футбола.

Грей огледа апартамента. Като че ли нищо не липсваше.

— Защо не отговори на повикването ми? — попита той.

Ковалски погледна смутено към масата. Радиостанцията и предавателят му лежаха там.

— Взех душ и забравих да…

— Няма значение — прекъсна го Грей. — Какво е станало долу?

Ковалски спусна крака на пода и изстена болезнено.

— Каза да създадем суматоха, когато пристигнем.

— Имах предвид отвличане на вниманието, а не трета световна война.

Ковалски сви рамене.

— Нещата малко излязоха от контрол. Мен ако питаш, тези мюсюлмани покрай липсата на секс и алкохол имат нужда да изпуснат някак парата.

Грей се отпусна и прибра пистолета.

— Къде е Сейчан?

Ковалски свали леда от лицето си. Окото му беше подуто и кървавочервено.

— Мислех, че е с вас.

— С нас? Как така? — Сърцето на Грей се сви болезнено. Следващите думи на Ковалски само влошиха положението.

— Тръгна да те търси.

1 юли, 22,22 ч.

Босасо, Сомалия

Сейчан седеше в циментово мазе без прозорци. Над главата й висеше гола електрическа крушка. Помещението вонеше на белина и имаше канал в средата на пода.

„Лош знак“.

Лявата й ръка туптеше — беше порязала лошо палеца си на парче счупено стъкло, когато я бяха проснали по корем в задната уличка. Незабавно й бяха взели всички средства за комуникация и бяха надянали качулка на главата й. Принудена под дулото на оръжие, беше извървяла пеша няколко преки, като се препъваше, след което продължиха в открит джип, ако можеше да се съди по вятъра, рева на двигателя и друсането. Наложи се да се държи за рамката на вратата, за да не падне, болката от порязаната ръка я пронизваше при всяко подскачане. Опреният в ребрата й пистолет я възпираше от опити за бягство. Пътуваха не повече от десет минути, така че едва ли беше далеч от хотела, но този оплетен лабиринт, минаващ за град, със същия успех можеше да се намира и на друга планета.