Джеймс Ролинс - Кръвна линия

И около Каин.

Тъкър не смееше да рискува да извика партньора си обратно. Движението щеше да привлече вниманието на командосите.

Сякаш чул тревогите му, Каин се озърна назад и картината на екрана се промени. Обективът показа командос в черна броня, който приближаваше позицията на кучето. То остана на мястото си, както му бе наредил Тъкър.

„Мисли си, че се е скрил добре“ — осъзна Тъкър.

Но кучето грешеше.

Очилата за нощно виждане скриваха очите на командоса. Тъмното скривалище на Каин не му осигуряваше никаква защита срещу тази технология. Всеки момент той можеше да бъде забелязан, наред с необичайната си жилетка — и тогава щеше да се отприщи същински ад.

Тъкър хвърли поглед към улицата. Командир Пиърс не се виждаше никакъв, а той трябваше да направи нещо.

Сега.

Обърна се и се метна към оградата, към дупката нея, през която бе пропълзял Каин. Беше твърде малка за него, ала намотките бодлива тел не позволяваха да прескочи препятствието. Но нямаше друг избор и Тъкър остави телефона си на земята и започна да рови отъпкания пясък.

През цялото време се взираше в екрана и гледаше как командосът приближава към Каин. Започна да копае по-бързо, загребваше пясъка, разширяваше отвора, докато пръстите му се разкървавиха.

Накрая не издържа и изпълзя под оградата. Широката туника се разкъса от телта, разкривайки бронежилетката отдолу.

Пресегна се назад и грабна телефона.

Видеосигналът накара сърцето му да спре.

Зърнестият образ на командоса рязко спря, явно сепнат от нещо. Причината беше ясна. Войникът вдигна оръжието си и го насочи право към камерата.

Право към Каин.

„Проклет глупак…“

Сейчан влезе енергично и ядосано в облицованото с плочки лоби на хотел „Джуба“.

Ковалски я следваше по петите. Тя беше ядосана, че се налага да изостави Грей, и се ядосваше, че това я тормози толкова много, но в същото време си даваше сметка, че бяха постъпили правилно. Двамата бяха успели да увлекат опашката до входа и се надяваха, че преследвачите не са усетили изчезването на Грей.

Въпреки това напрежението в раменете й не изчезваше. Грей не трябваше да отива сам. Ако бяха отделили още няколко секунди за планиране, можеха да измислят някакъв друг начин да заблудят опашката. Постъпката му беше необичайно прибързана, направо безразсъдна. И това не се случваше за първи път. Едва не бяха изгубили Тъкър Уейн и кучето му в Занзибар. Грей обикновено не допускаше подобни грешки.

Можеше да отгатне причината за това. Яростта и отчаянието още бушуваха някъде дълбоко в него. Личеше си в буреносното сиво на очите му, в стиснатите зъби, в резкия му тон, когато разговаряха. В поведението на Грей имаше нещо налудничаво, което не бе виждала досега, и това я караше да се тревожи. Не за самата себе си, а за него.

Може би беше твърде рано да поема нова мисия.

Но вече бяха започнали и нямаше връщане назад.

Ковалски извади пура и я запали. Лобито вече беше пълно с гъст дим, който дразнеше очите й. Големият телевизор в ресторанта предаваше футболен мач и оживена тълпа запалянковци изпълваше помещението и скриваше изгледа към стълбите.

Партньорът й кимна към входа на хотела.

— Май нашите приятели ще се разположат на лагер там, за да са сигурни, че няма да излезем.

Сейчан погледна към триото, което ги следеше. Мачът между Бразилия и Германия ставаше напечен. Група немски запалянковци започнаха да пеят националния си химн.

— Да се махаме оттук — каза тя. Искаше да се приберат в стаите си.

Ковалски се задържа и запафка с пурата, вмирисвайки още повече лобито. Погледът му се насочи към мача. Краката сякаш сами го понесоха към мъжката компания, гледаща спортното предаване.

„Поне няма да направи някоя глупост тази вечер“.

Сейчан грешеше.

Само след няколко крачки Ковалски се блъсна в забързан сервитьор, понесъл над главата си огромен поднос с чаени чаши и чайници. Подносът полетя във въздуха и се стовари насред тълпата мъже, скупчили при входа на ресторанта. Разнесоха се викове и проклятия, когато врялата вода плисна върху намиращите се най-близко.

После блъскането премина в ръгане, нечий юмрук улучи нечий нос. Само за секунди настана същински хаос. Ресторантът се изсипа в лобито и свадата премина в масово меле.

Ковалски избута Сейчан в един ъгъл. Някаква бутилка профуча покрай носа му и се пръсна в стената.

— Какви ги вършиш? — сгълча го тя.

Ковалски й се ухили, захапал пурата между зъбите си.