Джеймс Ролинс - Кръвна линия

1 юли, 21,15 ч.

Босасо, Сомалия

— Остани на място! — нареди Грей.

Сейчан беше от едната му страна, Ковалски от другата. Бяха спрели в началото на една алея на няколко преки от хотела и наблюдаваха сигнала от камерата на овчарката. Екипът командоси се беше разгърнал и обкръжаваше групата на Амур, явно с намерението да не позволи на никого да се измъкне.

— Не мога, командир — отвърна капитан Уейн. — Не и докато Каин е в опасност.

Грей знаеше, че не може да направи нищо, за да спре Тъкър. Нямаше власт над него и ако го забележеха — или още по-лошо, ако го хванеха — това щеше да изложи на опасност цялата мисия.

— Тогава поне изчакай, докато дойда — настоя Грей. — Ще го направим заедно.

Последва дълго мълчание — достатъчно дълго, за да се запита дали онзи вече не е напуснал поста си.

Най-накрая отговорът дойде.

— Ще изчакам — каза Тъкър. — Засега. Но не обещавам нищо.

Това беше максималната отстъпка, на която бе готов да се съгласи.

— Тръгвам — каза Грей в радиостанцията, след което се обърна към другите двама и посочи улицата. — Вие продължете към хотела. Постарайте се опашката да продължи след вас. Убедете ги, че се прибираме и ще си лягаме.

Сейчан пристъпи към него.

— Не трябва да отиваш сам. Почти не познаваш града.

Той почука картата на Босасо на телефона си.

— Ще се оправя. А и нямаме друг избор. Амур определено има и други приятели в града. Трябва ни алиби, ако му се случи нещо лошо на онази строителна площадка. Не искаме да ни лепнат убийството му, нали?

— Какво смяташ да правиш? — попита Сейчан.

С периферното си зрение Грей забеляза тримата мъже, пратени да ги следят. Бяха се събрали при една сергия за платове и се преструваха, че разглеждат натрупаните топове.

— На следващия ъгъл, щом се скрием от погледа им за момент, ще продължа по някоя странична уличка. Вие двамата бързайте към хотела. Нека ви видят как влизате, създайте някаква суматоха. Да се надяваме, ще си помислят, че аз вече съм вътре.

Ако можеше да се съди по намръщеното й чело, Сейчан не одобряваше плана му.

Той хвана ръката й и леко я стисна. Беше инстинктивен жест, който се получи по-интимен, отколкото беше възнамерявал.

— Ще се оправя — измънка Грей.

Ако не друго, краткият и изненадващ контакт я остави за момент без думи.

— Да вървим — каза той, преди да се е окопитила. Тръгнаха заедно по улицата, стараейки се да върви небрежно. След като завиха на следващия ъгъл, Грец забърза към една странична алея. Ако картата беше точна, би трябвало да успее да заобиколи и да отиде при капитан Уейн.

Когато погледна назад, изражението на Сейчан бе непроницаемо.

Ковалски беше по-прям.

— И да си пазиш задника.

Грей смяташе да направи точно това. Зад него Сейчан и Ковалски почти се втурнаха към широките стъпала на хотел „Джуба“ на следващата пряка.

Поне двамата знаеха как да изпълняват заповеди. Грей се замоли същото да се отнася и за Тъкър Уейн. Знаеше обаче, че това е малко вероятно, и затова ускоряваше темпото с всяка следваща крачка. Тъкър се ръководеше повече от инстинктите, също като косматия си партньор. Щеше първо да реагира, а после да мисли. Особено ако кучето му е в опасност.

Каин се е свил в сенките под стърчащите останки на разбита бетонна плоча. Нощта около него е сложна смесица от миризми, отекващи звуци и движение. Той наблюдава всичко това, без да мига, оставя картината да се изгради пред него — като карта и на настоящето, и на миналото.

Шепнещото скърцане на чакъл под кубинка…

Потупването на кожен ремък върху плат…

Тежкото възбудено дишане на хищник, приближаващ плячката си…

Неговата плячка си остава на място с групата си, напълно глуха за приближаващата опасност. Каин следите, които пресичат старите обонятелни следи, дори неговите собствени, и оставят своя, воняща на човек. Сега тази нова следа напълно обкръжава другите.

И започва да се стяга като обръч около тях.

Каин остава в скривалището си, напълно неподвижен, доверяващ се изцяло на сенките.

И на другия.

Тъкър клечеше до оградата зад контейнера, насочил цялото си внимание върху картината от камерата на Каин. Кучето все още следваше първоначалните инструкции и се бе съсредоточило върху групата на Амур, която продължаваше да обсъжда къде да похарчи парите, къде да вечеря и как да измъкне още средства от командир Пиърс.

А през цялото това време смъртоносната примка се стягаше около тях.