Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Целта върви напред, следвана от друг човек с оръжие.

Каин познава оръжията — по миризма, външен вид и звук. Познава ги.

Скритите други най-сетне излизат на открито. Целта забавя крачка и миризмата му на страх става по-остра… след което бързо изчезва.

Четиримата раздвижват устни и оголват зъби, но не заплашително. Говорят, вдигат шум.

Каин изпълзява по-близо и си открива място, от което да наблюдава и да остане невидим. Ляга неподвижен по корем, но задните му крака си остават напрегнати, готов е да побегне или да нападне.

Засега остава на място. Послушен, наблюдаващ.

Защото той го беше помолил.

Каин остава на поста си, бдителен както винаги, възприемайки света около себе си в миризми и звуци. Надушва собствената си следа, която продължава назад, смесена със следите на много други. Но сред всичко това една диря блести като слънце в тъмнината и го води към другия, с когото са свързани чрез кръв и доверие.

Той знае това име.

Познава го по миризма, по звук, по външен вид.

Знае това име.

Тъкър шпионираше срещата на Амур с тримата сънародници — също пирати, ако се съди по белезите в грубите им маниери. Бяха спрели край купчина от стоманени греди и изпотрошени тухли. Чуваше резкия им смях и думите на местен сомалийски диалект. Програмата преводач предаваше разговора с тънък компютърен глас.

— Колко време ще можеш да ги разтакаваш? — попита един. — Колко пари можеш да измъкнеш? — добави втори.

— Хасан, Хабиб, повярвайте ми. — Амур се усмихна и вдигна ръце. — Работата е по-голяма от онова, което ми казват. И затова мога да ги накарам да ми играят по свирката.

— Така казваш ти — недоверчиво рече третият.

Като доказателство Амур извади пачка банкноти и отдели по няколко за всеки.

— Но първо — рече той, — трябва да пусна някаква муха на американците, за да продължат да ми вярват, нали така?

Останалите не го слушаха, а брояха банкнотите и ги прибираха в джобовете си.

— Какво сте чували за онази американка? — попита Амур, привличайки отново вниманието им.

— Само слухове, Амур. — Думите бяха съпроводени с кимания.

— Засега съм доволен и на слухове — обади се глас в другото ухо на Тъкър.

Коментарът беше на командир Пиърс. Явно водачът на екипа слушаше толкова внимателно, колкото и самият Тъкър.

— И каква е мълвата? — натисна ги Амур.

— Един приятел на чичото на брат ми от района на Еил казва, че през селото му минала някаква бяла жена. Откарвали я към планините.

— Към Кал Мадо ли?

В отговор единият от мъжете сви рамене.

— Това е голяма територия — отбеляза Амур, но не личеше да е разочарован. Той потърка замислено брадичка. — Ако наистина е там, никога няма да я намерят. Мога спокойно да предам тази информация на американците, без да им казвам нищо на практика. И ако Аллах е благосклонен, мога да продължа връзката с тях още няколко доходоносни дни.

— А след това?

— След това няма да ми бъдат нужни повече. Ще бъде жалко, ако с тях се случи нещо — жалко, но не и необичайно в тези коварни земи, нали така?

Четиримата се спогледаха ухилени.

— Значи Амур не е толкова добронамерен, колкото се представя — каза Грей в ухото на Тъкър. — Мисля, че ще се наложи да…

Думите на командира бяха прекъснати от тихо ръмжене.

Картината на малкия екран се промени — партньорът му се оттегляше, явно усетил нещо.

— Какво прави кучето ти? — попита Грей, който също бе забелязал внезапното раздвижване.

— Момент. Нещо го е стреснало.

Зърнестата картина подскачаше и се мяташе, докато овчарката се провираше и заобикаляше купчината бетонни отпадъци. Като че ли кучето се опитваше да заобиколи Амур и групата му.

После картината се успокои отново.

По-нататък на строителната площадка имаше група от шестима мъже, придвижващи се към групата на Амур. Бяха екипирани в черна броня и шлемове с очила за нощно виждане. На раменете си носеха щурмови карабини. Новодошлите не бяха пирати; личеше си, че са минали военно обучение. И намеренията им изобщо не изглеждаха приятелски.

Явно запитванията на Амур бяха достигнали до неподходящите уши.

Лошо. Особено сега.

Тъкър видя как водачът даде сигнал с ръка. Хората му се разделиха на две групи, хващайки като в клещи Амур и другарите му.

За съжаление бившият пират не беше единственият, попаднал в капана. Сърцето на Тъкър затуптя в гърлото му.