Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Задният изход е през кухнята. Изчакай партито да стигне връхната си точка и ще можеш да се измъкнеш незабелязано.

Погледна я в очите. Сейчан забеляза пламъчето зад привидно тъповатата му физиономия. Не беше единствената, която се безпокоеше за партньора им.

— Готова ли си? — попита той.

Тя кимна, от което усмивката му стана още по-широка. Ужасяваща гледка.

С рев Ковалски се обърна и се хвърли в мелето — същински бик, пуснат сред себеподобни. За секунди биещата се тълпа се изсипа като вълна през входа на хотела и се изля на улицата, сеейки суматоха и хаос.

Сейчан се обърна в обратната посока, докопа някакъв шал и уви главата си и по-голямата част от лицето. Ковалски ревеше зад нея. Звучеше обезпокоително щастлив, явно най-сетне в стихията си.

Сега оставаше да намери Грей.

Сейчан знаеше позивната на Тъкър Уейн и последната му позиция, отбелязана в навигационната система на телефона й. Грей би трябвало да е тръгнал именно натам.

Изхвърча през задната врата, оставяйки след себе си дрънчащи тенджери и тигани, и се озова в мрачната тишина на задната алея.

Преди да успее да направи и крачка, я прониза ярка светлина, която я заслепи.

Чу се груб глас със силен британски акцент, подсилен от изщракването на вдигнат ударник.

— Още една стъпка и ще ти пръсна красивия череп.

1 юни, 21:24 ч.

Босасо, Сомалия

Застанал до оградата, Тъкър гледаше как оръжието се насочва към Каин. Зърнестият образ на екрана накара сърцето му да забие лудо. Нямаше шанс да стигне навреме до партньора си.

Напълно инстинктивно извади черния си „Зиг Зауер“, вдигна го във въздуха и стреля два пъти. От гърмежите ушите му писнаха и трясъкът отекна из притихналата строителна площадка.

Дулото от екрана рязко се измести настрани, когато стреснатият войник се просна на земята.

Тъкър вече се движеше към скривалището на Каин. Натисна зелената иконка с форма на малко ухо на екрана и приближи устройството до устните си. Изрече две команди, които бяха предадени на приемника зад лявото ухо на Каин.

— Свали! Обезоръжи!

Образът на екрана се размаза. Тъкър продължи да спринтира, приведен ниско.

„Идвам, приятел“.

Каин вкусва кръв, усеща пукането на кост под долните челюсти. Стиска здраво, докато болезненият писък пронизва нощта. После ритник в ребрата най-сетне го принуждава да пусне.

Нощта се завърта около него, но спира, когато краката му отново докосват земята.

Жертвата му е клекнала, притиска ръка към гърдите си. Китката е счупена, оръжието е на земята. Двамата ловци се озовават лице в лице — но само за миг. Каин се хвърля напред, захапва плата при глезена и се мята настрани, дърпайки крака на жертвата. Тя пада и удря глава в натрошения камък. Очилата отхвърчават нанякъде, разкривайки присвити очи. Каин надушва страха, все още усеща вкуса на кръв в основата на езика си.

Но противникът му също е ловец.

Проблясък на острие в здравата му ръка. Ножът полита надолу — но Каин вече не е там, измъкнал се е и тича снишен в тъмното.

Но не и без спечелената с труд награда в уста.

Грей спринтираше покрай оградата, когато откъм строителната площадка проехтяха изстрели — задавено кашляне на автоматично оръжие и по-резки трясъци на пистолети.

Само преди секунди, точно когато стигна улицата, беше чул първите пистолетни гърмежи.

Два изстрела.

Идваха от друга част на площадката, далеч от сегашната престрелка.

„Трябва да е капитан Уейн“.

Предположението му се потвърди, когато Тъкър даде командите на партньора си. Капитанът не се виждаше никакъв на улицата, така че Грей хукна към портата на ъгъла. Не беше охранявана и той се втурна през нея с пистолет в ръка.

Изравнен от булдозери път водеше направо към битката.

Забеляза тела на земята.

Хората на Амур.

Грей се метна в сенките под купчина разбит бетон. Появи се командос и срита едно от телата. От земята умолително се надигна ръка. Войникът насочи пистолета си надолу. Чу се трясък и ръката се отпусна безжизнено.

Убиваха всички.

Престрелката приключи така бързо, както беше започнала. Последните автоматични откоси замлъкнаха.

— Тъкър, приемам — произнесе Грей в микрофона си.

Радиостанцията мълчеше.

Изведнъж отново затрещяха изстрели — отляво, далеч от телата. Командосът се хвърли към тях.

Грей изруга под нос, претърколи се през купчината и също тръгна натам. Престрелката продължаваше. Тъкър си играеше на криеница с ловците.