Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Сейчан продължи да сглобява пъзела в главата си.

— Следите ни… при това нарочно така, че да го забележим. Искали сте да знаем, че ни държите под око.

— И очаквахме да се опитате да се измъкнете през задната врата и да попаднете право в ръцете ни. — Мъжът се наведе напред. — Но с кого пътувате? Кои са другите двама? Идентифицирахме ги като бивши служители от американските въоръжени сили, но само дотам. Досиетата им са безупречно чисти чак будят подозрение. И те ли са агенти на Гилдията? Просто наемници? Или ги използвате по някакъв друг начин?

Сейчан се поколеба. Не беше сигурна как да отговори. Никой не знаеше, че е предала Гилдията и сега работи за Сигма. Само шепа хора в американското правителство бяха наясно с ролята й. Престъпленията й от миналото не позволяваха да бъде наета официално. Затова, ако бъдеше заловена — както стана сега — щяха да отрекат всякакви връзки с нея. Щяха да я оставят да се оправя сама и със сигурност щеше да изчезне завинаги при някоя тайна операция.

— Ако продължавате да отказвате да ни сътрудничите… — започна мъжът и точно тогава вратата се отвори с трясък зад него, изтръгната от пантите си.

В помещението се затъркаля сребрист предмет.

Сейчан затвори очи. Искаше й се да може да запуши и ушите си.

Зашеметяващата граната експлодира в закритото помещение, ослепи я през затворените клепачи и я оглуши до степен да й прилошее. Пое тежко дъх, когато ефектът отшумя, и отвори очи. Смътно успя да различи как някаква дребна фигура се шмугна в стаята. Усети допира на козина по голия си прасец, след което студен нос допря кървавите й пръсти.

— Крайно време беше — изграчи тя, без да чува собствените си думи.

Грей и Тъкър нахълтаха с пистолети в ръце. Двамата агенти на СРП лежаха агонизиращи на пода — гранатата не ги беше пощадила. Жената обаче намери достатъчно сили да насочи оръжието си към Сейчан. Макар и заслепена, беше достатъчно на себе си, за да извади пистолета и да стреля слепешком в посока на стола.

От дулото проблесна огън и куршумът вдигна искри от пода. Остри парченца бетон ужилиха краката на Сейчан. Стресната, овчарката отскочи от стола.

Грей се извъртя и насочи пистолет към жената.

— Спри! — извика Сейчан. — Не стреляй!

Тъкър, който се намираше по-близо, халоса жената с дръжката на пистолета си и прибра оръжието й.

— Те са от британските специални части! — извика Сейчан, която най-сетне започна да чува собствените си думи.

Грей посочи към двамата.

— Дръж ги на прицел — нареди той на Тъкър. — Докато не разберем какво става.

Обърна се към Сейчан. В ръката му се бе появила малка военна кама. Освободи я бързо, като внимаваше с окървавената й ръка. Приклекнал до нея, той постави длан върху голото й коляно. Допирът сякаш пусна електричество по бедрото й.

— Добре ли си?

Ушите й още пищяха, но въпреки това тя го разбра и кимна.

— Нищо ми няма. Нарочно се порязах. Погрижих се да оставя раната отворена, докато ме караха насам. Държах се за рамката на вратата. Реших, че е крайно време проклетото псе да си заслужи кльопачката.

Тъкър я чу.

— Оставила си кървава следа, която Каин да проследи. Умно.

Не беше умно. А планирано .

По време на полета до Африка Сейчан беше проучила потенциалния нов член на екипа, преценявайки силните и слабите му страни — точно така, както би направила с всеки партньор. В един доклад се казваше, че добре обучено куче може да различи една-единствена капка кръв в олимпийски басейн. Не бе имала намерение да проверява тази му способност, но сега беше радостна, че се оказа вярно.

Изправи се несигурно на крака, все още зашеметена от гранатата. Поне можеше да чува.

— Какво стана с другите от СРП?

— Справихме се с един при хотела — отвърна загрижено Грей. — Още е вързан в задната уличка, в безсъзнание. Ковалски държи под око друг горе. Свали го с един удар, когато нахълтахме. Май му счупи крака.

— Определено го счупих — обади се груб глас откъм входа. Ковалски се появи на прага и посочи с палец към стълбите за мазето. — Запуших му устата и го вързах. Е, колко сме загазили заради това, че сме наритали английски задници?

Отговорът дойде от пода. Мъжът беше дошъл достатъчно на себе си, за да ги изгледа кръвнишки, макар и с насълзени очи.

— Мисля, че у вас в такива случаи се казва „нагазване в лайната“. — Огледа новодошлите. — Кои сте вие, по дяволите?

Грей прибра пистолета си и протегна ръка, за да му помогне да се изправи.