Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Генетичен код.

Взираше се, без да вярва на очите си. В тялото й пропълзя студ. Макар никога досега да не бе виждала този кръст, тя бе чувала да се шепне за символа, който говореше за древна загадка, продължаваща до началото на фамилията й, до тайната, скрита в сърцето й.

Беше го смятала за мит, за история, с която се плашат малките деца.

Но вече не можеше да отрече ужасната истина. Именно за това я предупреждаваше загадъчното съобщение, което я бе накарало да побегне в ужас към Сейшелите.

„Кръвната линия.

Открили са ме“.

2 юли, 10,12 ч.

Във въздуха над Сомалия

Грей нагласи масивните слушалки, заглушаващи рева на двата двигателя на хеликоптера. Погледна на там, накъдето сочеше капитан Алдън.

— Ето го! — извика британският офицер от СРП.

Машината се носеше ниско над изпечени от слънцето ниви, натрошени червени скали и отделни групи жилави дървета. Стада кози се разбягваха под въздушната струя на роторите. В далечината към утринното небе се издигаше планински масив, превръщащ хоризонта в назъбена линия. Но медицинският транспортен хеликоптер нямаше да лети чак дотам.

Алдън сочеше голям лагер от палатки и колиби, разположен на кръстопът. Върху покривите на много от палатките имаше червени кръстове. Около лагера се виждаха паркирани превозни средства — цивилни коли и камиони на ООН, както и множество камили.

Това беше помощен лагер на УНИЦЕФ, ръководен от френската организация „Лекари без граници“. Беше се сгушил сред възвишенията между океана и планините и служеше като пътна станция за живеещите по крайбрежието и във вътрешността.

Стон привлече вниманието на Грей към задната част на хеликоптера. Майор Пател беше завързан с ремъци за носилката на пода. Действието на морфина отминаваше — полетът от летището в Босасо до този медицински анклав бе продължил четири часа. Френските доктори би трябвало без проблем да наместят счупения му пищял и да го стабилизират достатъчно за връщането му в Европа.

Но това не беше истинската причина да дойдат тук.

Състоянието на Пател беше просто прикритие, което да оправдае пътуването им във вътрешността.

Алдън се наведе към Грей, но въпреки това предпочете да използва радиото.

— Имам човек, който би трябвало да ни чака долу. Ако в лагера се носят приказки за отвлечена жена, ще научи.

Грей кимна и погледна към Тъкър и Сейчан. Ковалски беше отпред с майор Бътлър, който пилотираше.

Планът не беше лош. Лагерът се намираше в сянката на Кал Мадо. Беше единствен по рода си в радиус от стотици километри и се бе превърнал в основен кръстопът за целия район — сомалийци, пътешественици и номади се стичаха тук за медицинска помощ и движението бе непрекъснато. Именно затова лагерът беше и стратегически център за събиране на информация. Нищо чудно, че от СРП бяха внедрили свой човек тук.

С повече предпазливост екипът на Грей можеше да научи нещо жизненоважно за Аманда — или най-малко то да стесни периметъра на търсенето. От Вашингтон Пейнтър координираше сателитното претърсване на околните планини. С хората на земята и с очите в небето надеждата беше местоположението на Аманда да бъде установено преди падането на вечерта.

Внезапно зад прозорците на хеликоптера се завихри пясък, вдигнат от роторите. С едно последно спускане от което стомасите им подскочиха, машината най-сетне докосна земята.

Алдън отвори вратата на кабината. Вътре нахлу пясък и жега, докато двигателите постепенно заглъхваха. Всички излязоха и бяха посрещнати от четирима медици, които се втурнаха да помогнат за разтоварването на майор Пател. Носилката беше отнесена до чакащ джип. Майор Бътлър придружи ранения си партньор, за да се увери, че ще положат необходимите грижи за него, и да разпростра ни слуха, че групата им е от чуждестранни доброволци.

Тъкър потупа кучето си, за да го успокои след дългото шумно пътуване.

Ковалски пък се намръщи на обстановката.

— Защо поне веднъж не се окажем на някой плаж, където жените са по бикини, а питиетата се поднасят кокосови орехи?

Сейчан пренебрегна коментара му и застана до Грей.

— И сега какво?

— Насам! — отвърна Алдън и тръгна напред заедно последния член на британския екип — майор Бела Джейн. Капитанът посочи група колиби със сламени покриви.

Прекосиха паркинг с ръждиви камиони, голи като скелети пустинни бъгита и очукани мотоциклети. Охраняваше ги стар „Даймлер Ферет Скаут“, боядисан в бяло и със синята емблема на ООН. Приличаше на малък танк с бронираната си кабина и белгийската картечница L7 отгоре. На колата се беше облегнал миротворец на ООН, който ги изгледа подозрително.