Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Филдинг изкрещя и се помъчи да хване създанието, но тънките като ледокопи крака с хирургически остри върхове се бяха забили дълбоко в тялото му.

Едуард се дръпна към стената. Филдинг му беше обяснил за този най-нов модел — гнездящите. В тумбестото му тяло имаше рояк по-малки роботи.

Филдинг пристъпи към него.

— Махни го! Махни го!

Едуард направи крачка назад, без да е в състояние да откъсне поглед от сцената. След като се бе закрепило здраво за гърба, бременното създание избълва малки машини от издутия си търбух. Те плъзнаха като огнени мравки, защъкаха по гърба на Филдинг, по врата, по раменете, гърдите и крайниците.

— Не, не, не… — запищя той и се завъртя в кръг. Знаеше какво предстои.

И изведнъж, сякаш по даден знак, маршът на роботите спря — и те започнаха да пробиват плътта му.

Животинският, изпълнен с болка вой най-сетне изтръгна Едуард от парализата. Той се обърна и побягна. Знаеше какво се опитват да достигнат машините. По-големите модели бяха настроени към телесната топлина. А по-малките се ориентираха по звука на биещото сърце.

Щяха да дълбаят и дълбаят, докато най-сетне не накарат туптенето да престане.

Но съдейки по безкрайния вой, който преследваше Едуард към повърхността, това продължи дълго време.

Минутите изтичаха. Грей лежеше на една страна и разтъркваше изранените си китки. Държавният секретар на Съединените щати беше клекнал до главата му и вадеше пластичния експлозив от ушния му канал с помощта на египетска сребърна кост отпреди три хиляди години — погребален дар, изваден от една витрина.

— Май махнах по-голямата част — каза Робърт.

„Добре“.

Грей не искаше да е тук, когато се взривеше термобаричното оръжие. Горивно — въздушните бомби създаваха ударни вълни, които съперничеха на тези от атомните бомби и запалваха кислорода от атмосферата, развивайки температура от почти три хиляди градуса по Целзий.

— Готово.

Бързо събра пластичния взрив. Бариерата беше от калено стъкло, твърде дебело, за да бъде счупено с нещо от музея. Грей лепна експлозива върху стъклената стена отляво на херметическата врата, точно в средата на гравирания кръст с генетичния код.

— Дръпнете се — предупреди той.

Робърт му беше дал предавателя. Двамата намериха убежище зад един шкаф и Грей натисна бутона. В затвореното пространство взривът беше като наковални, ударили главата му и от двете страни. Грей се закашля от дима и миризмата на горяща смола и бързо помогна на Робърт да се изправи. Замаха пред лицето си и видя, че каленото стъкло се е пръснало на синьо–бели парченца.

Беше оглушен и трябваше да вика, за да чуе собствения си глас:

— Навън!

Робърт погледна с тъга зад себе си към историческото богатство, което предстоеше да бъде унищожено. Погледът му се спря върху жезъла — Бахал Ису, жезълът на Исус, — но той беше затворен зад бронирано стъкло. Нямаше нито време, нито сили да се добере до него.

С натежало сърце прие, че ще трябва да го изостави.

Изправен на несигурните си крака, зашеметен от взрива, той се остави да бъде изведен. Трябваше да използва отпечатъка от дланта си и кода, за да извика отново асансьора. Докато чакаха, Робърт се взираше към обгърнатия в дим музей.

— Може би е по-добре да умра — рече той. — След онова, което направих…

Грей трябваше да го задържи мотивиран.

— Робърт, искам да споделя нещо с вас. За брат ви Джими и дъщеря му Аманда.

— Какво за тях? — с пресекнал глас попита Гант.

— И двамата са живи.

Робърт трепна и рязко се обърна към него.

— Какво?

Докато асансьорът се спускаше и вратите се отваряха, Грей му разказа най-общо какво беше станало.

— Трябва да помислим за сина на Аманда — рече той.

— Споменахте, че е тук.

Робърт го изгледа мрачно, докато кабината се издигаше.

— Беше, но го отвлякоха отново.

Този път беше ред на Грей да се обърне рязко към него.

— Друга пленница — обясни Робърт. — Лекарка. Жена, която разследваше клиниката.

Грей изпъна рамене и го изгледа.

— Лиза Къмингс ли?

— Познавате ли я?

— С нея имаше ли и друга жена?

— Да. И двете бяха в лабораторния комплекс заедно с племенника ми. Но той е на шестнайсет километра оттук. Не можем дори да ги предупредим навреме.

Грей изруга и сърцето му се сви болезнено. Бутна Робърт към стената — по-силно, отколкото беше възнамерявал.

— А какво стана с жената, с която бях заловен аз? Сейчан. И тя ли е била отведена в проклетата лаборатория?