Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Грей си помисли за Райската градина.

— Митичното дърво на живота.

— Може да се окаже в крайна сметка не чак толкова митично.

— Но нали казахте, че мястото, където се е срещало растението, е било потопено по време на Великия потоп? Как онзи пазител на жезъла го е получил?

— Оказва се, че някой е бил достатъчно предвидлив да събере листа от растението и да ги изсуши като чай. В хрониката за жената, която откраднала жезъла, записана на смъртното й легло, тя описва редица египетски саркофази в криптата, пълни с трошливи листа и стъбла. Но била толкова съсредоточена в целта си, че изобщо не им обърнала внимание и ги предала на огъня.

Грей оцени по достойнство иронията.

— Значи, подобно на някогашната Ева, тя откраднала дървото на познанието и ви завещала намека за безсмъртие, но загърбила дървото на живота.

— Така изглежда. Накрая се опитахме да приложим реверсивно инженерство върху вирусния ПНК протеин, но резултатите не се оказаха добри. Деградацията беше твърде голяма. Наложи се да започнем от нулата, да синтезираме наша собствена ПНК и да я изпитаме.

Грей си представи ужасите, свързани с това проучване.

Дори Робърт не звучеше гордо. Гласът му премина почти в шепот.

— Но с течение на времето постигнахме достатъчно добри резултати, за да получим първото стабилно дете.

— Синът на Аманда.

Робърт кимна.

— Но тази стабилност се оказа само временна. А цената беше толкова висока… Първо, животът на Аманда. Сега и на брат ми. — Той посочи към вратата. — А скоро и на племенника ми. Това е прекалено много. Трябва да направя всичко по силите си, за да запазя останалото от семейството.

Тръгнаха през залата.

Меланхолията налегна Робърт.

— Бях момче, когато дадох обет пред вътрешния кръг на фамилията, пред Кръвната линия. Мислех си, че това, което правим тук, е много по-важно от живота на отделния човек.

Докато не са се оказали замесени близки.

„Тежка е царската корона“.

И тази тежест и вина щяха само да растат, когато заемеше мястото на брат си в Белия дом и Кръвната линия получеше пълната власт, вместо да дърпа конците зад гърба на Джеймс Гант.

— Защо ми разказахте всичко това? — попита Грей. — Защо ме доведохте тук?

— За да разберете защо едно наивно момче може да се подаде на подобна жестокост, но един стар човек не може да понася повече загуби. — Робърт се обърна към него. — Доведох ви тук, за да разкажете на света.

Грей се втрещи. Явно загубата на брат му беше пословичната сламка, прекършила гърба на камилата.

Но нима убийството не бе извършено по заповед на самия Робърт? Или и той бе точно толкова кукла на конци, колкото и президентът Гант?

Точно сега обаче Грей имаше по-важен въпрос — дали мъжът пред него не се опитва да се измъкне тихомълком.

— Защо сам не го направите?

— Страдах достатъчно. Ще взема най-близките до мен и ще изчезна, ще ида някъде, където Потеклото няма да може да ни намери. — Робърт тръгна нататък. — Ще оставя останалото на вашите плещи.

Грей го последва покрай компютрите в съседното помещение. Щом Робърт смяташе да разкрие всичко, то той искаше да го знае.

— Какви са тези сървъри? — попита той. Досещаше се, че в машините има нещо важно.

Робърт погледна без интерес компютрите.

— Ако залата е нашето сърце, това е нашият мозък, паметта ни. Тук се пази цялото ни потекло, не само под името Гант, но и други имена, изгубени в миналото. Чак до легендарното ни начало.

Грей искаше да чуе това.

— Какво начало?

— Лунният сърп и звездата. Нашият първи символ. Някои от най-ранните ни записи свързват тези две изображения с ханаанския бог на човешките жертвоприношения.

„Това определено ви приляга“.

— Богът се казвал Молох и се изобразявал като рога на крава или роговете на лунния сърп. Тясно свързан с него е бог Ремфана, представян като звезда. Някои от нашите историци смятат, че корените ни достигат до времето на Мойсей, че сме били прогонени от него, задето сме се кланяли на полумесеца и звездата. — Робърт погледна назад към жезъла. — Има един стих от Деяния на апостолите: Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон *.

— Значи твърдите, че сте потомци на онези прокудени идолопоклонници?

— Не зная. Но Кръвната линия е наистина древна и още пази някои стари еврейски традиции, като…

Обърнаха се, когато зад стъклената стена вратата на асансьора избръмча и се отвори. От кабината излезе позната фигура. Високата руса жена крачеше целенасочено напред. Леденият поглед обходи помещението и незабавно прецени ситуацията.