Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Но дървото на живота е просто символ.

— Напротив. То съществува — или поне е съществувало в миналото.

— За какво говорите?

— В Библията има много разкази за хора, живели невероятно дълго. Най-прочут сред тях е Метусалем или Матусал, който живял деветстотин шейсет и девет години. Но има и много други. И това е описано не само в Библията. Според глинените таблички от Вавилон и Шумер тамошните владетели живели столетия наред.

— Но тези възрасти са просто алегория, а не самата истина.

— Може би. Само че историята за растение, което удължава живота, не се среща единствено в Библията. В древния епос за Гилгамеш хероят търси растението на живота, което дава безсмъртие.

Робърт посочи друга витрина, в която имаше стари книги.

— В древноиндийските Веди се описва растение на име сома, което има същите свойства. Пием от светлата Сома и растем безсмъртни.

Робърт отиде до някаква египетска плоча, на която бе изобразен бог с глава на ястреб, късащ листа от високо растение.

— А това е изображение на дървото на живота от египетската митология.

Робърт се обърна и погледът му обходи артефактите.

— Има и много други примери, но необичайното във всички тези истории е един общ детайл. В Библията Ной е последният, живял толкова дълго. В епоса за Гилгамеш царят пътешественик открива, че растението е под водата. И в двата разказа, както и в много други, удължаващото живота растение било унищожено от голям потоп.

Робърт се обърна към Грей.

— Може би е просто съвпадение, но може и в тези истории да има зрънце истина. А от това зрънце може да бъде отгледано ново дърво на живота. Именно в това вярва Кръвната линия. В продължение на векове нейните членове са търсили смисъла на тези три змии, тъй като са усещали, че те имат някакво значение, свързано с безсмъртието. Били достатъчно сигурни в това, за да ги включат в собствения си символ.

Робърт посочи назад към стъклената врата.

— И този знак не е само наш. Оставили сме го и другаде с надеждата да почерпим от онези, притежаващи тайно познание. Предците ми вярвали толкова твърдо в тази връзка, че внесли символа в различните тайни организации, зад които сме се криели.

Поведе Грей към отворена книга за масонските обичаи. На страницата бяха изобразени трима мъже, сплели ръцете си по почти същия начин като змиите от жезъла. И сякаш за да премахнат всякакви съмнения, змиите също фигурираха на илюстрацията — при това триглави.

— Виждате колко непоколебимо сме вярвали — рече Робърт. — И накрая се оказахме прави.

— Прави? В смисъл?

— Резбата върху жезъла наистина е познание, шифровано за бъдещите поколения. Генетично познание. — Робърт посочи другото изображение на вратата. — Именно тогава символът беше променен, змиите се превърнаха в онова, което представляват в действителност — нишките на ДНК.

— Искате да кажете, че древните са имали достатъчно познания за ДНК, за да я представят като змии върху жезъл?

— Може би. През шейсетте един учен на име Хейфлик определил, че естествената възраст на човек не може да надвиши сто и двайсет години. Изчислил го е въз основа на това колко пъти може да се дели една клетка.

— Запознат съм с предела на Хейфлик — каза Грей. Беше учил биофизика.

— В такъв случай дали е съвпадение, че и в Битие се говори за същата продължителност на живота на човек? Ще цитирам самата Библия: нека дните им бъдат сто и двайсет години. Също като при Хейфлик. Откъде е дошло това познание?

— Добре, наистина е странно, признавам. Но се иска доста въображение да се твърди, че змиите от жезъла изобразяват нишки на ДНК. Върху тоягата има три змии. А ДНК е двойна спирала.

— А, точно тук е проблемът. Тайната на безсмъртието не е в двете нишки, а в три , в тройна спирала. Именно това е записано върху жезъла. Едва през съвременната епоха с помощта на ДНК анализа успяхме да разбулим тази загадка.

— И как го направихте?

— Когато нашата блудна предшественица си тръгнала с жезъла, тя убила безсмъртния, който го притежавал — вероятно последния от неговия вид. Проляла кръвта му, която се запазила върху жезъла. Именно в нея открихме, че белите му кръвни телца имат тройна спирала на ДНК.

Това изостри вниманието на Грей.

— Тройна спирала на ДНК?

Вече започваше да оценява невероятните мащаби на откровението, което чуваше.

Робърт кимна.

— След като генетиката напредна достатъчно, за да ни позволи да декодираме третата нишка, ние установихме, че тя всъщност е вирусен протеин — от растителен вирус. Той представлява естествена форма на пептидно-нуклеинова киселина, или ПНК. Вирусът заразява човешките клетки, след като някой яде от растението. Страничен ефект от прехвърлянето му от растение към животно е стабилизирането на клетката, забавянето на клетъчната дегенерация и драматичното удължаване на живота на заразения.